Цената на истината...

И така.

Имате нова квартира, пренесли сте гащите, дивана и полуокапалото мушкато.

Купили сте си възглавници /големи/, лъжици /малки/, салфетки /жълти/ и чинии /оранжеви/.

Прокарали са ви интернет /трудно/, сложили са ви щори /по-лесно от интернета, но с повече щети/ и са ви качили пералнята до 4-тия етаж, където сте разбрали, че упражнението струва 20 лева на етаж, на човек, а не общо, нещо не си чула, момиче.

Не спорите, щото току-виж я грабнали под мишница и пак я отнесли долу и после къде ви отивала заплатата...

Затваряте вратата след хамалите и установявате, че няколкото квадратни метра, ширнали се необятно пред вас, са задоволително запълнени с лъжици, салфетки, чинии и възглавници.

Единственото, което остава, е обилно да поръсите ъглите с котки.

За незапознатите това е лесна работа, нали – просто си отиваш в старата къща, отваряш вратата, казваш на малкия пръдльо – аре, обувай си ботушите и тръгвай, и това е.

Хахаха.

Наивници.

Пренасянето на котарак е военна операция, достойна за излъчване в шоуто „Цената на истината“, редом до епизодите за племенници, изнасилени от вуйчовците си.

Ако сте си по-близки, може да му дадете информиран избор. Казвате му: "Мога да те пренеса в сак или на ръце, как предпочиташ?", а той в отговор ще се издрайфа зад пердето.

Вие обаче няма да се откажете толкова лесно. С една ръка ще го хванете за врата, с другата ще отворите сака и с третата ще се опитате да го натъпчете вътре /забранено е използването на крака!!!!/.

Веднъж озовал се в сака, котаракът ще започне да хърка, да хълца, да повръща и да вие. Ето в този момент, в зависимост от това дали имате сърце или нямате сърце, ще го пуснете обратно на свобода. Приемаме, че всички имате сърца, затова преминаваме на втория вариант – пренасяне на ръце.

Обличате старо яке и нахлузвате ръкавици, за предпочитане – от кевлар. Вдигате котарака, той започва да реве, тръгвате към вратата, котаракът продължава да реве, изплезва си езика и започва неконтролируемо да се лигави, и освен това ви и напикава, вие също се разревавате и за да не се напикаете и вие, пак го пускате и той се завира в шкафа под мивката.

С треперещи ръце сваляте кевлара, палите цигара, избърсвате сълзите, лигите и останалите течности и в този момент започвате да се ядосвате. Отваряте вратата на шкафа, клякате и започвате да сипете заплахи в тъмното.

Заплашвате котарака с импийчмънт, комасация и най-вече бой, а в отговор го чувате как повръща зад омекотителя.

Писва ви.

Казвате му, че никога повече няма да види Гурме със заек и спанак, говеждо с моркови и най-вече – сьомга с грах. А за бисквитки против косми в корема просто да забрави!

Отговорът иззад омекотителя се сещате какъв е.

В този момент ви дожалява, щото какво ви е виновно животното, нали, плюс това си спомняте колко ви е било гадно, като са ви карали да ходите на детска градина, на училище и на алианс и как и на вас ви се е искало да се заврете зад телевизора и там да си повръщате до края на срока.

След дълги увещания се сдобрявате. Той излиза, покрит с паяжини, вие го гушвате, галите го зад ушите, под брадичката и над опашката и му обяснявате. Казвате му, че животът е такъв и че понякога се налага да правим неща, които не ни харесват, обаче я да си представи какво щеше да е, ако живееше на улицата и знае ли той колко котки умират от глад по света??!?

Той ще повърне в знак на съгласие, вие ще използвате настъпилото примирие, ще го приклещите с една ръка, ще изтичате до колата и ще го метнете вътре, а той ще се скрие под предната седалка и там ще повтори програмата.

Почти няма да имате спомен от това как сте го изтръгнали от купето и сте го качили до 4-тия етаж, само ще имате смътното усещане, че сте напикани от глава до пети, но това вече няма да ви прави впечатление.

А горе ще отворите вратата, ще го пуснете в коридора, той започне да лази по корем, ще се оцъкли ето така, ще вие дълго и протяжно по тавана и стените, ще опикае възглавниците /големите/, ще сдъвче и повърне салфетките /жълтите/, ще счупи няколко от чиниите /оранжевите/ и на вас ще ви иде да го халосате с лъжиците /и малките, и големите/, обаче няма да го направите.

Ето това ще е цялата истина, а каква ще е цената й, вие сами ще изчислите.

Красита