Бацилус булгарикус...

Едно нещо не може да й се отрече на демокрацията.

Ако не друго, поне донесе разнообразие от кисело мляко в кварталните бакалии, с леки прекъсвания през така наречената Луканова зима, когато нямаше нищо друго освен пирожки с пълнеж от неидентифицирано месо, продавани върху щайги на спирките на ХМС-то и 43-ти блок.

Докато навремето ядяхме Снежанка /не салатата/ и за зло или добро с нея изборът се изчерпваше, сега възможностите са много. Много повече, отколкото дори можете да си представите. Нека разгледаме какво предлага пазарът на кисело мляко, разделен по няколко показателя.

Масленост:

От 0.1% до умопомрачителните 7% - каквото ти душа иска. Първото по-скоро мяза на нещо като айран, разбъркан с петъчната вода на басейн Академик.

Девиациите в маслеността от 0.1% до 7% също са твърде разнообразни - 1.5%, 2%, 2.1%, 3.6%, 4.5%. Фибоначи вероятно би открил някаква взаимовръзка между тях, но това е предмет на друго изследване.

Доколко обаче описаните стойности отговарят на реалността, никой не знае. Ако държите ужасно много на точността на мазнините и не ви е срам, бихте могли да ходите в магазина, оборудвани с минилаборатория за анализ на физико-химичните показатели. Така винаги ще сте наясно какво консумирате или просто ще се откажете да консумирате.

Наименование:

Киселото мляко в България е личност. То е стълб, опора и фундамент на всяко българско семейство и неговия общ храносмилателен тракт, така че заслужава подобаващо име. Както и с маслеността, и тук изборът е голям, но ще разгледаме най-колоритните.

Елена. Малко вероятно е да е кръстено на Хубавата такава, по-скоро е на съпругата на млекопроизводителя, или пък на името на най-личната му крава. Всъщност е кръстено на града, разбирам впоследствие, за което благодаря.

Все пак името е леснозапомнящо се, типично българско и навява мисли за румени бузи и очи като синчец.

Съвсем различно би било, ако то бе Величка, Благовеста или Анастасия. Само си представете как се изправяте пред продавачката и казвате „две биволски анастасии от четири цяло и пет процента“. Някак не върви, дори е обидно.

Бор-чвор. Това определено не е кисело мляко за поетични души и романтични дами. Това е мляко за строители, кантонери, кофражисти, заварчици и, разбира се, за Бойко Борисов. Това е мляко, което трябва да бъде загребвано откривисто с лъжица, държана здраво от възлеста мъжка ръка. Може и без лъжица - направо с възлестата ръка. Или най-добре директно изсипвано в гърлото.

Ако съм на мястото на производителя обаче, ще се замисля и за женски вариант на продукта. За момента ми хрумват имена като Ела-смола, Клонка-вихрогонка /бонка, донка??/, Филиз-пиниз /кервиз, маркиз/.

На баба. Тук кисело-млечната дискриминация блъска грубо и право в очите. Как така само на баба? А дядо???? А леля? Вуйна, чичо, учинайка? Да не говорим за мама и татко. Изключително брутален пропуск, който донякъде е смекчен единствено от факта, че маслените флуктуации тук са на ниво 1.5 и 4.5 процента, та поне имаш някакъв избор от баби.

На дядо на село. Ето ти нà някакъв опит за замазване на гореописания гаф. Пак обаче съществува проблем от дискриминационно естество. Докато баба си е само баба, без да се упоменава произходът, местожителството и сексуалната й ориентация, тук нещата не стоят точно така.

Някой сигурно е бил доста ядосан на дядо, затова не е пропуснал да спомене, че той, дядо, е на село. Така пазарната ниша на мутресите, новобогаташите и особено на тези, които някога са били на село, а сега са на Попа, завинаги е загубена.

Пършевица. Добре избрано име с географска етимология. Прави впечатление изобилието на беззвучни съгласни, а единственият проблем тук е ако забравите името и в паниката си го замените с Бъндерица, Боерица, Звездица, Острица и най-вече с Попови ливади. Не за друго, но няма да ви разберат какво искате.

Аида. Кисело мляко за диригенти, оперни певци и музиковеди. Докато бива консумирано, навява мисли за брилянтно вибрато, орнаментика и партитури. Някой все пак е проявил благоразумие при избора на име, защото можеше и да е „Царицата на чардаша“ във вариант три цяло и шест и четири цяло и пет процента, „Ако бях цар“ във вариант на млечно-кисела напитка тип айран, или пък „Дидона и Еней“ с праскови и фибри.

Хипноза. Вероятно би било любимото кисело мляко на чичко Фройд. Също така може би е достоен заместител на амфетите, халюциногенните гъби и хашиша. Ако го пробвате и изпитате някакви особени усещания – пишете ни, след като се отървете от розовите слонове, сините мишки и най-вече крокодилите, свили гнездо върху гардероба.

Култура. Подозренията са, че това е млякото, което Стефан Данаилов винаги притежава в хладилника си и на което никога няма да каже збогом. Това също така е мляко за хора, които няма да ви настъпят в метрото, а ако случайно го направят, ще ви се извинят тринайсет пъти. Името е избрано с вкус и естетика и изключва потребители като квартални дилъри, шофьори на маршрутки и тираджии, но те пък вероятно попадат в графата „Бор-чвор“ /вж по-горе/.

Освен по масленост и име, киселите млека се различават и по целта, с която се консумират. Някои са само за здрави кости /на цялото семейство, плюс съседите от долния етаж/, други са специално за жени в менопауза, а трети са за реглаж на задния мост. Вероятно има някое, което обединява всичките полезности наведнъж, но още не сме го открили.

И ако сред цялата тая бацилена хубост все още не сте открили своето лично кисело мляко и ви предстои дълго дзверене в магазина, най-добре си оставете още един ден за размисъл.

Вместо това можете да се снабдите с био-близалка, 50 стинки парчето, на касата. Надали е полезна, но вероятно и не вреди.

Красита