Будители има, но масата спи!

Звънът на камбаната кънти в пустотата

Заспали сме дълбоко. Отвсякъде. За българщината. Толкова дълбоко, че чак не сънуваме. Скрили сме се в черупките си като костенурки и нямаме никакво желание да подадем главите си навън, дори само да се огледаме. Дори да чуваме, че чукат по нашата здрава рогова повърхност, не смеем да проявим активност. Да видим - кой ни притеснява? Защо ни буди? Какво иска да ни каже? Може пък да има смисъл.

..

Вече двайсет и кусур години се лутаме в кошмара на българската социално-културна действителност. И за да я преодолеем по-безболезнено, се капсуловаме по-здраво - за всичко около нас. И дори във времето винаги да се е намирал някой единак, който да надигне глас, да се опита да разлюлее по-силно камбаната, за да може звънът й да бодне в душите заспалите - масата спи. Непробудно. Как тогава да съхраним българското слово и да го опазим от инвазията на чуждиците? Как да се изправим и да спрем всичко неродно, което застрашава да посегне на корените ни? Явно звънът на единиците, които се опитват да ни събудят (а такива винаги е имало) не е достатъчно силен, за да се възприеме като идея, като обща цел, а остава да кънти в пустотата и единственият му ответ е ехото...

Днес съвременни имена на будители не можем да назовем. И е напълно естествено. Дано обаче го направят поколенията след нас, когато "днес" за тях ще бъде "минало". Както в освободената от османско владичество България и интелигенцията, и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Дано и те го направят. Да изпитат необходимостта да отдадат заслужената признателност към народните будители като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. Както са го правили през Възраждането. Дано! Защото всяко време си има своите будители

.

Но през Античността, Средновековието и Възраждането масата е "попивала". Дори и в различна степен хората са се обединявали около идеи, проповядвани от някой, тогава неразпознат като будител. А днес? Може би характерната ни черта е разединението - колкото по-сами, толкова по-добре! И нека ни будят, но ние не ги чуваме, защото спим дълбоко. А дори и нещо да доловим - не им вярваме. Защото вече вроговените ни възприятия ни пречат да разпознаем лъжебудителите от истинските. И не можем да бъдем единни. Не можем да бъдем маса, обединила се около една истинска, важна, неоспорима идея. За да стане ясно, че тя е значима и има смисъл да очертае отделна глава в историята ни след време. А тези, истинските, около които сме се обединили днес, поколенията без колебание да нарекат будители. И да поставят имената им редом до тези на Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други...

За пръв път Денят на народните будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава на датата 19 октомври се е отбелязвал денят на св. Йоан Рилски. (След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 г., Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не прави поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския, според който денят 1 ноември по държавния календар е бил 19 октомври - Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец).

През 1922 г. министърът на народното просвещение на България Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията му. 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Ако се върнем назад и проследим историческите факти, ще видим, че всъщност будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока древност. Като думите на Орфей, който е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете.

Дали не е будител и тракиецът Спартак, който успява да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя и с тази непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона?

А унищожаването на 52 болярски рода (от които 50 на древните българи и само 2 - славянски) от княз Борис през Средновековието? За да покръсти целия народ и по-късно България да даде култура на голяма част от славянския свят. А делото на неговия син цар Симеон? Наречен с право Велики заради уникалното си управление, останало в историята като "Златен век" на българската култура. Когато процъфтяват книжнината, изкуствата, архитектурата. Тук не може да бъде проспуснато делото на братята Кирил и Методий и техните ученици Сава, Наум, Климент, Горазд и Ангеларий, без които "Златният век" не би се случил.

А Българското възраждане? То не е опит за налагане на чужди идеи, за възстановяване на нещо, което е вън от нас (както Западно-европейското е опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация). Българските опити са към отстояване на собственото минало - Йоан Рилски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Козма и много други. А всички, обединили се около тази идея, са наречени будители. Чиято цел е била не само да събудят масата от сън, а да накарат хората да променят себе си и битието, в което живеят...

Росица Николова