петък, 15 април 2011 г.
понеделник, 21 март 2011 г.
Справедливост ли!?
До Комун.онанистите, Мюслеман аналистите и другите цървул прогресити
Виждам загрижени сте за жертвите на тази излишна война.
Гледам плачете за Шантавия Камилар.
Чувам воплите ви за бъдещето на Либия.
Защо бе, велики хум. онанисти, пространни анал. лизатори и прочие екс. хибиционисти - един не се замисли за избитите от режима на Шашавия Хамилар?
Заща не направихте едно предположение за съдбата на бунтовниците, ако би липсвала намесата на Франция?
Прочетох внимателно коментарите.
Няколко пъти се опитах да се утеша с внушението, че бъркам, но повод за това не намерих. Някой дори обвини бунтовниците - "С какво право, аджеба, тези дриплювци си позволиха да развалят рахатеца и комфорта на полковника птица? - и ги обявиха за неблагодарни нехраникамиларковци.
Опитвах се да си припомная как дойде на власт Пророкът на народовластието, Отецът на пазителите на ислама, Камшикаджията на камиларите и все не можех да се сетя. Помогнете ми де, за да си дам кураж и оправдая народната воля, която го тури начело на новаизмислената религия - пишман бабаитизма!
Кажете ми , де, жалки оплаквачки на един диктатор и търсащи на оправдания за неговото спасение!!!
Не знам нъл`знаете, че в Хамерика бият негрото, дори либимица ви Байряк Банана?
Борис Тодоров
събота, 12 март 2011 г.
КАКВОТО ПОВИКАЛО, ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО или как българинът избира себе си
От два месеца Българската национална телевизия пита българския народ за това кои са най-значимите и важни политически, икономически, военни, социални, спортни, културни и духовни събития в историята на България през ХХ век. Идеята е добра, превъзходна дори. Добре е поне от век на век да си припомняме кои сме, за какво сме и дали и ние сме дали нещо на света. Добрите идеи обаче често катастрофират, когото започнат да се конкретизират. Така става и с тази идея. Става пред очите ни и което е по-лошо – и с наше участие. Вярно е, че за БНТ е важно мероприятието, участието, шоуто, казано на днешен език. Но вярно е също така, че поставен в ситуация да избира българинът обикновено посяга към най-близкото – към това, което лично е видял, чул, пипнал. Това са го обяснили народопсихолози като Найден Шейтанов и Иван Хаджийски.
Българинът мисли и действа прагматично, според „интереса клати феса” или респективно кой с каква шапка е участвал в изминалия ХХ век – калпак, бомбе или каскет. Българската национална телевизия под „правилното” ръководство така е подбрала въпросите, че сякаш се е подготвила предварително за преброяване на калпаците, бомбетата и каскетите. И естествено получава точен отговор: доминират каскетите, а бомбетата и калпаците спорят за второто място.
Каскетите не познават българската история, случилото се в нашата държава през годините от началото на ХХ век до 9.09.1944 г. Или ако са чували нещо, то не се вписва в тяхната кройка. Калпакът мисли до прага на дома. Бомбето, дори и да мисли е винаги малцинство. И започва гласуването. Каскетът си знае – 9 септември и Димитровград. Това са историко-политическите и „строежни” събития на ХХ век. Гласува и излиза с една крачка напред. Калпакът го следва – чушкопек. Това пък е нашият принос в световната битова революция. Бомбето немее и вероятно си мисли: нима каскетите и калпаците наистина избират ярема и простотията за своя съдба и събитие. Но каквото и да си мисли бомбето за него остава да се включи поне в любовната история на ХХ век. Но и там – ядец. Лидер е отново каскетът. Бомбето гласува за любовната драма на Яворов и Лора, но на каскетът друго са му казали по организационна линия през ХХ век – той си знае за Вапцаров и макар и нищо да не знае за жена му, си поръчва тази „любовна история”. Затова пък от война всички разбират – калпакът, защото гине в нея. Каскетът, защото на гърба й революция ще направи.А бомбето – защото от много политиканстване или се е набутало където не трябва или много хитро е спечелило от нея. Но факт е, че трагедията ги сплотява. И героичното в нея. Затова и единодушно почти избират като военно събитие Дойранската епопея. След нея всеки тръгва по свой път. А този път означава живот. Каскет, калпак или бомбе – за всеки един от тях животът е мил и драг. Затова и събитието, което може да спасява живот ги обединява. Открието на шестия сърдечен тон на сърцето е българско събитие на ХХ век в медицината. Признавам, че не бях и чувал за това, но единодушието на моите сънародници ме убеждава, че наистина е така. Идва мъчния „културен” въпрос. Тук бомбето е в свои води. Само че БНТ го е пуснала да плува по много и различни канали. Бомбето се обърква – на опера ли да отиде, списание „Мисъл” ли да чете, „Златорог” ли да разлисти, в театър ли да влезе, изложба на Майстора ли да разгледа. И докато бомбето се колебае каскетът му дава едно другарско рамо. По-добре световните оперни изпълнители, защото са далеч от България, отколкото опасните „буржоазни” и само за вътрешна употреба литературни издания, при това от преди 9 септември, който пък вече каскетът ясно е посочил като най-важно историческо събитие на ХХ век. Няма значение, че в тези издания практически се е появила цялата българска литературна класика,а това ще рече и нашата национална идентичност. Пука му на каскетът за националната идентичност. При спорта бомбето почти пасува. Впечатлява го трагичната гибел на Христо Проданов. Хвърлял се е до небето след успеха на българските футболисти в САЩ през 1994 г. Но оставя на каскета и калпака да решат спора. И те го решават наистина спорно, но народно, милосърдно.
Сега идва поредният избор: атентатите в България през ХХ век. Усещам как бомбето още от сега е недоволно. Няма го атентата срещу Стефан Стамболов. Вместо него каскетът е пробутал „своя” атентат – срещу Андрей Луканов. Пак той е наместил и „турските атентати” по каскетово време, за да може и калпакът да пусне правилния глас. Бомбето ще гласува за атентата в църквата „Св.Неделя”, защото там загиват негови близки и роднини. Но пък ще трябва да даде и гласове за най-мръсното дело на каскетите – убийството на писателя Георги Марков.Не му е лесно и при „демократичния” избор на бомбето. Калпакът е наясно – и цар Борис му е драг и Александър Стамболийски – също. Но и той е в сложна ситуация, макар заради сина да е поразлюбил бащата. Ясно за кой син става дума.
Българинът избира така, както са го попитали. Избира така, както го е повикала историята да избере. Избира, както някога дядо Вазов е пожелал да изберем: „всякоя възраст, клас, пол, занятие” да вземе участие в „туй предприятие”. Българската национална телевизия е доволна. Зрителят – бомбе, каскет или калпак, също е доволен. Двадесет и първи век е! Шоуто продължава.
Публикувано от
Александър Йорданов
в Публицистика
Българинът мисли и действа прагматично, според „интереса клати феса” или респективно кой с каква шапка е участвал в изминалия ХХ век – калпак, бомбе или каскет. Българската национална телевизия под „правилното” ръководство така е подбрала въпросите, че сякаш се е подготвила предварително за преброяване на калпаците, бомбетата и каскетите. И естествено получава точен отговор: доминират каскетите, а бомбетата и калпаците спорят за второто място.
Каскетите не познават българската история, случилото се в нашата държава през годините от началото на ХХ век до 9.09.1944 г. Или ако са чували нещо, то не се вписва в тяхната кройка. Калпакът мисли до прага на дома. Бомбето, дори и да мисли е винаги малцинство. И започва гласуването. Каскетът си знае – 9 септември и Димитровград. Това са историко-политическите и „строежни” събития на ХХ век. Гласува и излиза с една крачка напред. Калпакът го следва – чушкопек. Това пък е нашият принос в световната битова революция. Бомбето немее и вероятно си мисли: нима каскетите и калпаците наистина избират ярема и простотията за своя съдба и събитие. Но каквото и да си мисли бомбето за него остава да се включи поне в любовната история на ХХ век. Но и там – ядец. Лидер е отново каскетът. Бомбето гласува за любовната драма на Яворов и Лора, но на каскетът друго са му казали по организационна линия през ХХ век – той си знае за Вапцаров и макар и нищо да не знае за жена му, си поръчва тази „любовна история”. Затова пък от война всички разбират – калпакът, защото гине в нея. Каскетът, защото на гърба й революция ще направи.А бомбето – защото от много политиканстване или се е набутало където не трябва или много хитро е спечелило от нея. Но факт е, че трагедията ги сплотява. И героичното в нея. Затова и единодушно почти избират като военно събитие Дойранската епопея. След нея всеки тръгва по свой път. А този път означава живот. Каскет, калпак или бомбе – за всеки един от тях животът е мил и драг. Затова и събитието, което може да спасява живот ги обединява. Открието на шестия сърдечен тон на сърцето е българско събитие на ХХ век в медицината. Признавам, че не бях и чувал за това, но единодушието на моите сънародници ме убеждава, че наистина е така. Идва мъчния „културен” въпрос. Тук бомбето е в свои води. Само че БНТ го е пуснала да плува по много и различни канали. Бомбето се обърква – на опера ли да отиде, списание „Мисъл” ли да чете, „Златорог” ли да разлисти, в театър ли да влезе, изложба на Майстора ли да разгледа. И докато бомбето се колебае каскетът му дава едно другарско рамо. По-добре световните оперни изпълнители, защото са далеч от България, отколкото опасните „буржоазни” и само за вътрешна употреба литературни издания, при това от преди 9 септември, който пък вече каскетът ясно е посочил като най-важно историческо събитие на ХХ век. Няма значение, че в тези издания практически се е появила цялата българска литературна класика,а това ще рече и нашата национална идентичност. Пука му на каскетът за националната идентичност. При спорта бомбето почти пасува. Впечатлява го трагичната гибел на Христо Проданов. Хвърлял се е до небето след успеха на българските футболисти в САЩ през 1994 г. Но оставя на каскета и калпака да решат спора. И те го решават наистина спорно, но народно, милосърдно.
Сега идва поредният избор: атентатите в България през ХХ век. Усещам как бомбето още от сега е недоволно. Няма го атентата срещу Стефан Стамболов. Вместо него каскетът е пробутал „своя” атентат – срещу Андрей Луканов. Пак той е наместил и „турските атентати” по каскетово време, за да може и калпакът да пусне правилния глас. Бомбето ще гласува за атентата в църквата „Св.Неделя”, защото там загиват негови близки и роднини. Но пък ще трябва да даде и гласове за най-мръсното дело на каскетите – убийството на писателя Георги Марков.Не му е лесно и при „демократичния” избор на бомбето. Калпакът е наясно – и цар Борис му е драг и Александър Стамболийски – също. Но и той е в сложна ситуация, макар заради сина да е поразлюбил бащата. Ясно за кой син става дума.
Българинът избира така, както са го попитали. Избира така, както го е повикала историята да избере. Избира, както някога дядо Вазов е пожелал да изберем: „всякоя възраст, клас, пол, занятие” да вземе участие в „туй предприятие”. Българската национална телевизия е доволна. Зрителят – бомбе, каскет или калпак, също е доволен. Двадесет и първи век е! Шоуто продължава.
Публикувано от
Александър Йорданов
в Публицистика
Абонамент за:
Публикации (Atom)