Шокиращо и страшно е когато млад човек получи инсулт, а още по-шокиращо е случилото се с един от любимите български актьори Христо Мутафчиев. Преди малко повече от месец от страниците на този вестник се възхищавах на изключителната му енергия на концерта му с БТР в Пловдив. Енергията, която излъчваше от сцената не беше само физическа, а и психическа - излизаш от шоуто захилен и зареден. Някой обяви по време на концерта, че в залата са и родителите на Христо и си помислих, че те са едни щастливи хора да имат такъв талантлив син. Злото обаче не спи и миналата седмица бяхме ужасени от случилото се с него. След това имаше друг момент на друг вид ужас от коментарите по форумите където Бойко Борисов беше оплют заради решението си да изпрати правителствения самолет за да спаси живота на Мутафчиев. Състрадание ли? НЕ! Черна злоба. Няма значение, че повечето изречения започваха с от сорта на: “Дано да се оправи Мутафчиев, ама….“ Понякога не може да има ама. Само добро…
И любимецът на зрителите се превърна в бивш любимец, защото премиерът си позволи да изпрати самолет за него. Защото премиерът няма как да изпрати самолети за всеки българин в беда. Защото премиерът няма как да скрие, че изпраща самолет за председателя на съюза на артистите и това беше отбелязано като поредната пиар акция на Бойко Борисов. Има ли вариант в който този самолет да бъде изпратен и това да не се обяви публично? Само си представете какво ще стане след това. Аферата Уотъргейт ше бледнее. Категорично не. Има ли вариант в който това да се случи на някого и да няма «ама»? А да има малко смирение пред другите сили, които ни правят хора, онези, неправителствените?
В момента в който новината за излитането на Фалкона удари медиите, гадостта се затъркаля като лавина. Едва оживелият Христо Мутафчиев престана да е любимец, злобата яхна анонимните българи и единственото важно нещо беше, че живота му е спасен благодарение на «парите на данъкоплатците». «Нашите» пари. Нашите пари. Да, този Фалкон някога беше купен от правителството на Иван Костов и тогава пак се надигна мощен вой, че е купен с «нашите» пари. Не знам с какви пари е купен самолета, нито колко пари струва курса му до Бургас от където беше взет Мутафчиев, знам, че е спасил поне един живот. Да, държавата е сбъркана, всичко е сбъркано, включително и ние, Фалкони спасяват хора, болниците не успяват.
Онзи ден разгледах репертоара на Малък градски театър Зад канала и си дадох сметка, че този актьор на практика крепи репертоара на театъра. Чувала съм възторжени отзиви за «Ритъм и блус», прочетох, че скоро е трябвало да има премиера на «Ритъм и блус 2”, а скоро е била премиерата на «Канкун». И това са само 2 от представленията в които участва Христо Мутафчиев. В Народния театър той е един от хъшовете на Сашо Морфов, снима главна роля във филм и е баща на три деца. Не много отдавна беше избран за трети път за председател на съюза на артистите. За да бъде избран за трети път това означава че нивото му на полезност е високо, въпреки че в третия му мандат на него се падна горчивата участ да прокарва реформи за които вероятно е бил намразен от много от колегите благодарение на които беше избран.
От всичко, което научих за Мутафчиев от интернет, ми стана ясно, че този човек много е давал от себе си. Може би прекалено много за да се стигне до такъв тежък удар върху организма му. И ми стана адски болно, че в България няма никой, който да остане неопетнен от омраза. Дори и този пич за който навсякъде в интернет можеш да прочетеш, че е любимецът на публиката, беше свален в калта в най-тежкия момент на живота му.
Ами да, разбира се, че Бойко Борисов трябва да изпраща народния самолет за такива хора. Вчера нали беше ден на народните будители? Всъщност днес и всеки ден е ден на народните будители, защото будителите не празнуват. За тях няма отпуска. Те не се щадят, не висят по форумите за да мразят и плюят АНОНИМНО. Те тичат като гламави от една задача до друга, организират, участват, говорят, играят, пеят, пишат книги, рисуват, танцуват, мислят, грижат се за близките си, носят отговорност. Грижат се за гласувалите им отговорност, пълнят салоните, държат ни пред телевизора, мислим върху думите им, залагат името си непрекъснато, взимат решения вместо нас, и носят в пъти по-голяма отговорност отколкото ние, полу-събудените граждани. Ежедневно сме свидетели на делата им - независимо дали са ни по вкуса или не.
Сигурна съм, че ако беше възможно, правителството щеше да изпраща самолети за всеки от нас, но не е. И е правилно, че спаси живота на Христо Мутафчиев - това е вярната формулировка на случилото се! - така както е правилно да оставим семейството му на мира за да може да се справи с драматичната ситуация в която попадна. Ще се радваме на вести, но няма да отнемаме от вниманието нито на лекари, нито на съпругата му, нито на родителите му, защото те имат нелеката задача да му помогнат да се възстанови. От този човек имат нужда хора и институции, дори не би било преувеличено да се каже, че от него има нужда България, а той пък има нужда от подкрепата и обичта на народа си. Христо е млад, силен, талантлив, умен, с невероятен дух и бъдеще. Стига самопрезрение. Трагедиите може да са строго индивидуални и лични, но начина по който се отнасяме към тях, ги превръща в обществени. Нека да не се самоунижаваме със злоба, а да изпратим позитивната си енергия на тези, които имат нужда от нея.
Милена Фучеджиева
*Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите (не прави на другите онова, което не искаш и те да ти сторят.)
