Будители народни

Кои са народните будители? Хора, посветили душата и живота си на българското? Хора, които ни показват всеки ден светлината на слънцето? Те не са просто хора, те са Светци! Светците, които са създали Българското възраждане.

Народните будители не само са светлината в тъмния тунел. Те са всяка една искрица надежда за българския народ. Именно те са ни направили такива каквито сме и каквито ще бъдем. Те са ни дали това, което имаме. Нашата задача е да го пазим като зеницата на окото си. Да го браним с всички сили и да го предаваме напред в поколенията.

Българският народ е едно цяло. Всички ние сме братя и сестри. Равни сме помежду си. Нека си зададем въпроса: „Какво ли щеше да стане ако нямахме будители?”. Нямаше да имаме азбука, нищо нямаше да ни свързва. Народ без букви, не е народ. Тогава щяхме да сме просто хора, живеещи на една и съща територия.

Народните будители – големите българи, показали на малките хора пътя. В днешно време никой не се замисля колко благодарни трябва да бъдем на предците си за това, което са ни завещали. Всеки ден се докосваме до съкровището оставено ни от тях, но дори не се замисляме. Аз пиша тези думи и се възхищавам, защото благодарение на българската азбука успявам да изразя мислите и чувствата си. Дълбок поклон пред паметта на Светите братя Кирил и Методий, основоположниците на българското!

Съществували са в миналото, съществуват и днес. Защото всеки един от нас може да бъде будител. Макар и никога да не достигнем висотата на предците си, ние трябва да се опитваме да бъдем като тях. Трябва да следваме техния пример. Трябва да пазим българското. Всеки един от нас може да бъде будител, стига да го пожелае. Само трябва да отворим сърцата си за изкуството да бъдеш истински българин.

Будителите са навсякъде около нас. Родители, учители. Те ни предават жизнения си опит, учат ни как да се справяме със суровия живот, как да взимаме надмощие над проблемите. За мен най-големите съвременни будители са малките деца. Животът все още не е поставил над тях тежкото си бреме. Невинността и мечтите царуват в техните сърца, именно за това има какво да научим от тях. Трябва да се вслушваме повече в думите им, защото те идват дълбоко от душата.

Все още чувам гласовете на будителите. Щом остана сама, те нахлуват в главата ми. Разказват за миналото, за труда, за робството, за свободата, за щастието. Гласовете на Паисий, Берон, Каравелов, Ботев и Вазов не са мъртви. Те живеят във всеки един от нас. И това ще е така, докато има български народ. Надпис върху колона на хан Омуртаг гласи : „Човек и добре да живее умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!” Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека поним! Нека помним българските будители! Поклон пред делата им!

Alneg