Тази вечер. Оставила съм си колата пред офиса, за да си спестя 3-часовото пътуване до вкъщи, решавайки да се правя на съвременен Миклухо Маклай. И имам успех!
Столичната улица Иван Асен II, близо до бившата Класическа гимназия. Надписът просто ми вади очите.
ВНИМАНИЕ!, крещят в истерия яркочервените букви и навяват мисли за нападение на извънземен разум /поради липса на земен/. Ако не и нещо по-лошо, въпреки че нападението, според мен, всъщност би се отразило крайно положително върху човечеството.
Спирам се, щото не мога да отмина такъв зов с безразличие. Не съм такава.
ОПАСНОСТ!, продължава с крясъците и вторият ред, в случай, че ВНИМАНИЕ! не е било достатъчно стресиращо. Цялостната обстановка заприличва на нещо от компетенцията на Гражданска защита, Агенцията за борба с градушките и най-вече Хорейшио.
Таман се чудя дали вече да не звъня на 112, и се зачитам в продължението.
Падащи тухли, мазилка и лед.
Ооо, джой!!!
Не едно.
Не две.
ЦЕЛИ ТРИ неща се сипят отгоре, плюс това – подредени.
Тухли, мазилка и лед.
Първо те цапардосват циглите. След това пада мазилката – нещо като довършителни работи. И накрая ледът изиграва ролята на криоген, който те запазва съвършен и непокънат за идните поколения.
Стоя в ступор и гледам надписа, а животът ми може би изтича /между първата тухла и последното парче лед/.... Смътно виждам следващ ред.
Гледай нагоре, заобикаляй!
?!?
Ама едновременно ли?!?
Щото аз не мога!
Хем да гледам нагоре, хем да заобикалям. Тва да не е Денсинг старс, бе?! Пък и ще ми нареждат....
Плюс това не уточнявате какво точно да заобикалям. Да приемем, че гледам нагоре, което е доста рядък начин на придвижване, но да го допуснем.
Значи, ходя, гледам нагоре и виждам как към физиономията ми приближава тухла.
/в учебника по математика биха ви попитали за колко време ще дойде Бърза помощ, но аз ще ви го спестя/
Значи, в така възникналата ситуация, тухлата ли трябва да заобиколя или труповете на предишните нещастници, които нито са гледали нагоре, нито са заобикаляли, и по тази причина са поели пълната красота на удара?
А?
Въобще – много неясно послание. Пълно със загадки. Единственото сигурно нещо са съставките. Няма шест-пет, само тухли /четворки/. И мазилка. И лед. Кво повече може да искаш?
Столичната улица Иван Асен II, близо до бившата Класическа гимназия. Надписът просто ми вади очите.
ВНИМАНИЕ!, крещят в истерия яркочервените букви и навяват мисли за нападение на извънземен разум /поради липса на земен/. Ако не и нещо по-лошо, въпреки че нападението, според мен, всъщност би се отразило крайно положително върху човечеството.
Спирам се, щото не мога да отмина такъв зов с безразличие. Не съм такава.
ОПАСНОСТ!, продължава с крясъците и вторият ред, в случай, че ВНИМАНИЕ! не е било достатъчно стресиращо. Цялостната обстановка заприличва на нещо от компетенцията на Гражданска защита, Агенцията за борба с градушките и най-вече Хорейшио.
Таман се чудя дали вече да не звъня на 112, и се зачитам в продължението.
Падащи тухли, мазилка и лед.
Ооо, джой!!!
Не едно.
Не две.
ЦЕЛИ ТРИ неща се сипят отгоре, плюс това – подредени.
Тухли, мазилка и лед.
Първо те цапардосват циглите. След това пада мазилката – нещо като довършителни работи. И накрая ледът изиграва ролята на криоген, който те запазва съвършен и непокънат за идните поколения.
Стоя в ступор и гледам надписа, а животът ми може би изтича /между първата тухла и последното парче лед/.... Смътно виждам следващ ред.
Гледай нагоре, заобикаляй!
?!?
Ама едновременно ли?!?
Щото аз не мога!
Хем да гледам нагоре, хем да заобикалям. Тва да не е Денсинг старс, бе?! Пък и ще ми нареждат....
Плюс това не уточнявате какво точно да заобикалям. Да приемем, че гледам нагоре, което е доста рядък начин на придвижване, но да го допуснем.
Значи, ходя, гледам нагоре и виждам как към физиономията ми приближава тухла.
/в учебника по математика биха ви попитали за колко време ще дойде Бърза помощ, но аз ще ви го спестя/
Значи, в така възникналата ситуация, тухлата ли трябва да заобиколя или труповете на предишните нещастници, които нито са гледали нагоре, нито са заобикаляли, и по тази причина са поели пълната красота на удара?
А?
Въобще – много неясно послание. Пълно със загадки. Единственото сигурно нещо са съставките. Няма шест-пет, само тухли /четворки/. И мазилка. И лед. Кво повече може да искаш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар