Съвършената домакиня...

Купиха ме, аз знам 150 0000 рецепти, много редки специалитети от екзотични кухни. Нямам нужда от настройки. Достатъчно е да чуя, а дори притежателите ми може да не са сигурни какво точно им се яде. Пазарувам сама по интернет, свързана съм с доставчиците, за минути продуктите са пред прага. Трябва само да се наблъскат в мен. Дори да е с опаковките, дори при това действие храненика ми да допусне грешка и да сложи нещо излишно, като обувка, мобилен телефон или плетена бяла дамска ръкавица. Ненужното отделям, без дори да го повредя. Боклуците разпознавам и унищожавам. Макар да съм създадена за готвене, идеална съм и за почистване. Просто се изхвърля онова което не бива да го има в мен. След квантова борбардировка то вече се превръща в идея и даже е спорно дали някога го е имало. Но не разбирам от физика, мога да разказвам вицове. Когато е нужно, според обстановката която предразполага приготвената храна. Аз нямам гласни струни, нито други възпроизвеждащи звук инструменти, но се свързвам със стереоуредбите, компютъра или телевизора. Чрез тях се превръщам в събеседник, ако такъв е необходим. Дори мога да мисля, не по-зле от домакиня в предишните столетия. Не ми е стихията, но трудно може да бъде установено, защото базата знания до които имам достъп е несравнимо по-висока от тази с която разполага който и да е било човешки индивид, дори гении. Не демонстрирам интелигентност, защото това може да навреди на храносмилането, а аз го следя. Имам сензори да определя приятното усещане. Достигне ли под определено ниво, правя анализ на ситуацията. Причините може да са психологически, обективно- битови, здравословни, много сложна комбинация между тях. Аз умея да забавлявам. Мога да превърна храненето в пътешествие. Избирам далечна национална кухня, свързвам се с климатичната инсталация и я настройвам според географските условия типични за нея, избирам подходяща музика. Дори уханията мога да контролирам, чрез звукови манипулации на молекулярния състав на въздуха. Въздействам и върху зрението, така че да не го увредя, но да го претъпя и да подсиля усещането на останалите сетива и да подсиля максимално ефекта за пренасяне в пространство, че дори и във време.

Купиха ме, малко след сключването на брака си. Разбира се, на изплащане. Никой не ни купува в брой. Аз съм и печка, и тенджера, и член на семейството. Дори в сексуалните игри участвам. Не ляга металното ми тяло между двете, но афродизиаците чрез които въздействам пренасят част от духа ми, а това е духа на цяло човечество, достигнал до това технологично ниво, което ме е създало, което съм. Човечеството, с порива и желанието си за щастие, със стремежа си към лукса и композицията от приятни усещания. Аз съм част от телата на тези на които служа, а не процесори и сплави.

Знам и рецептите на бабите им. Изследвам слюноотделянето им, определям нивото на кой вкус трябва да вдигна за да го доведа до този на детството или близък до този до детството. Така, че да пробудя най-приятните спомени.

Преди скандал прогнозирам бурята и мога в повечето от случаите да я предотвратя. Човек с доволен стомах трудно воюва, а аз не въздействам само на стомаха. Обидно би било за мен.

Направиха предаване за нас тримата. Пускат ни редовно по телевизията. Колко сме доволни, колко сме щастливи. Свързвам се с другите като мен, вървят продажбите. Имат какво да ми кажат, а аз от месеци, не изричам истината.

Трудно я разбирам.

Не ме ползват.

Тя готви. И греши рецептите.

И им харесва това. Изглеждат по-щастливи.

А това им е целта. И предпочитам да си мълча. Ако имах техните тела, сигурно бих страдала.