Поседнала баба Данка на селската пейка и си припича нозете. Към нея с неуверена стъпка се приближава дядо Рангел и като присяда до нея и` прошепва тихо на ухо:
-Данке, лоша стана, Данке!
-Ква рана, Ранга, да не са халоса пак по картуната, кат сече тия пусти дървата?
-Не рана, а стана ти викам-по-силно продума и Рангел.
-Че кво ти стана? Ти нали си дърт, как тъй стана?
-Неее, лоша работа стана вече долу...
-Ох, Рангале, не мога да та разбера, уж стана, пък долу!
-Чакай да ти кажа, бе жена, долу в града щяли да погват доносниците.
-Ай, че кво от туй? Ааа, да не викаш, че и нас може да погнат ...
-Мъ, че що да не на погнат? Ти знаеш ли аз къв доносник бях, бая лета и зими? Знаеш ли колко меса и зарзават съм донасял на дъщерята и сина в града?
-Въх, не думай и аз що пилци и буркани съм донасяла на сина. Ако ма спипат за тва, направо ша ми потрошат дъртите кокали! Ама , Рангеле, ние истински доносници ли сме?
-Че що да не сме истински? На виж аз, разбрах от радиото, че тия доносниците работили под прикритие. Ние, булка, как работим вече?
-Как, как само на сянка, тъй де прикрити, под дървета и сайванти.
-Ааа, видя ли, че сме доносници?
-Да, ама аз чух, че на доносниците им викали ченгета, а ние не сме ченгета, Ранга?
-Ба, чула си ти, да ти викат в ухото, пак не чуеш! Не са говорили, че доносниците са ченгета, а че са с ченета. Разбра ли, Данке, ченета, ченета?
-Разбрах та бе, кво ми викаш, кат на глуха? Може и да си прав и ние да сме доносници с чинета, ама кво да правим сега?
-Мъъ, да хващаме гората...
-Аааа, не дърта съм аз за таквиз работи!
-Да са скрием в обора, кво ша кажеш?
-Много ми мирише, не ща!
-Мъъъ, че що ли да са крием, то и да на хванат, докато на осъдят Господ сигурно ша на прибере!
-Ей, от къде го изкара толкоз акъл, Рангеле! Ти кат млад бая гламав беше, пък на` как си захитрял на дърти години! Прав си, че съдебната ни система е бавна и едва ли, докато сме живи ша на осъдят!
-Как да не съм прав, Данке, кат съдебната ни система е направо на системи и зима-дава, кат заклан хайван!
Арт Хуморан
-Ква рана, Ранга, да не са халоса пак по картуната, кат сече тия пусти дървата?
-Не рана, а стана ти викам-по-силно продума и Рангел.
-Че кво ти стана? Ти нали си дърт, как тъй стана?
-Неее, лоша работа стана вече долу...
-Ох, Рангале, не мога да та разбера, уж стана, пък долу!
-Чакай да ти кажа, бе жена, долу в града щяли да погват доносниците.
-Ай, че кво от туй? Ааа, да не викаш, че и нас може да погнат ...
-Мъ, че що да не на погнат? Ти знаеш ли аз къв доносник бях, бая лета и зими? Знаеш ли колко меса и зарзават съм донасял на дъщерята и сина в града?
-Въх, не думай и аз що пилци и буркани съм донасяла на сина. Ако ма спипат за тва, направо ша ми потрошат дъртите кокали! Ама , Рангеле, ние истински доносници ли сме?
-Че що да не сме истински? На виж аз, разбрах от радиото, че тия доносниците работили под прикритие. Ние, булка, как работим вече?
-Как, как само на сянка, тъй де прикрити, под дървета и сайванти.
-Ааа, видя ли, че сме доносници?
-Да, ама аз чух, че на доносниците им викали ченгета, а ние не сме ченгета, Ранга?
-Ба, чула си ти, да ти викат в ухото, пак не чуеш! Не са говорили, че доносниците са ченгета, а че са с ченета. Разбра ли, Данке, ченета, ченета?
-Разбрах та бе, кво ми викаш, кат на глуха? Може и да си прав и ние да сме доносници с чинета, ама кво да правим сега?
-Мъъ, да хващаме гората...
-Аааа, не дърта съм аз за таквиз работи!
-Да са скрием в обора, кво ша кажеш?
-Много ми мирише, не ща!
-Мъъъ, че що ли да са крием, то и да на хванат, докато на осъдят Господ сигурно ша на прибере!
-Ей, от къде го изкара толкоз акъл, Рангеле! Ти кат млад бая гламав беше, пък на` как си захитрял на дърти години! Прав си, че съдебната ни система е бавна и едва ли, докато сме живи ша на осъдят!
-Как да не съм прав, Данке, кат съдебната ни система е направо на системи и зима-дава, кат заклан хайван!
Арт Хуморан
Няма коментари:
Публикуване на коментар