Истински...

За да не си разваля фигурата си купихме деца. Бяха също като истински. Растяха. Трябваше да им се сменят пелени, а после правеха бели. Имаха и рождени дни и капризи и характери. Тя изживя и симулирана родилна болка. Каза ми, че която жена не е раждала не е жена. Наричаше ме баща на рожбите си, а с нея отдавна не правихме и секс. Купувах си като всеки печелещ добре мъж всяка нощ различни форми. Интелигентни нощници. Принципът им е търговска тайна, но всички знаем за тях. Те не заемат формите на сексуалната фантазия, а освобождават от чувство за форма потребителя при което всяка една форма се превръща в еротичен дразнител. Оргазмът напомня поглъщане. Често се губи съзнание. Несравнимо преживяване. Изключително. Купувах най-скъпите. Еднократни и скъпи. До сутринта ги нямаше. Отдаваха се до разпад. Купувах и на нея еднократни форми за жени. Знаех, че не те, а аз й доставям удоволствието. Можехме да си го позволим. Бяхме щастливи. Пазихме добра хигиена, но не я превръщахме в маниакална. Сърцата си подменяхме ежемесечно. Кожите в сряда и събота. Тя предпочиташе тъжните. Увличаше се по екзотиката, естеството на природата й харесваше. Естествено се и държеше. Откровено, прямо, истинска дивачка. С риск да мине за нечистоплътна е прескачала и среди и съботи, без да подмени кожата си. Плашеше ме и малко се гнусях, но не й го казвах. Да си поиграе на дивачка, щом е такова дете. Рядко надникваха облаци като в онази година когато ми се струваше мълчалива, а тя е мислила мен за мълчалив. Непознато чувство беше надникнало в дома ни, някак древно, нерационално, побъркано. Мислех си, че това ще е края. Тежко беше. Купувах си изкуствени сънища, истинските приличаха на реалност и правеха реалността плашеща. В изкуствените имаше много реклами, те дразнещи, но бяха за предпочитане. Търсех опора в нея, тя в мен. Не я откривах, тя също. Надявах се да се усмихне, тя се е надявала да се усмихна аз. Проговорихме си накрая. Чудехме се дали не е време да си имаме истински деца. Но ние бяхме заети. И аз и тя. Самите бяхме деца. Прегърнахме се, хрумна ни да си поръчаме самоубийство. Щеше да е приятно, качеството беше гарантирано. Никой не беше направил рекламации. Нямаше как, но можехме да се доверим на продукта. Милиони навярно бяха пребягнали до него. Ровихме се в рекламни брошури и разпитвахме за различните модели. Твърдо бяхме решени до един момент, после се разколебахме, накрая отказахме. Ангажименти към истински деца нямахме, дългове също и щеше да ни бъде дадено правото на самоубийство. Дори беше поощрявано. Имахме много приятели които прибягнаха до него. Нещо обаче ни спря. Не бяхме опитали по-простото. Пътешествие. Поръчахме си. Без да излизаме от дома си се разходихме из десетки крайбрежия и върхове. Пътувахме с кола с двигател с вътрешно горене и безмоторен самолет, из планинските пътеки правихме преходи пеша. Уморявахме се, имахме мускулна треска, по раменете ни имаше следи от тежките раници. Пътуванията ни бяха съвсем като истинските, но без да попречат на служебните задължения. След приключването им бяхме отпочинали и преизпълнени с енергия. Доста похарчихме и си обещахме другата година пак. Повече депресии в дома ни нямаше. Вместо пътешествие на другата година си купихме слабости. Аз си вградих апарат за предизвикване на увлечение към алкохолизъм. Тя към комарджийство. След две седмици си ги махнахме. Невероятни впечатления натрупахме и електронният ни поет, написа много красиви неща, за да ни напомнят този епизод от живота ни. Децата достигнаха възраст в която вече можеше да се познае, че не са хора. Подменихме ги. За да я развеселя й купих много весела играчка. Апарат който гледа сапунени сериали. Друго не може да върши, но е много мило да имаш в дома си подобно нещо. И показва стандарт. Развесели се, помня. Радва се много.

Можехме да си го позволим. Събрахме пари за серум за подмладяване, но ги използвахме за развода.

Този път съвсем истински.

Защо го сторихме ли. Разбрах, че всичко между нас е свършено. Не ме разбирате ли, аз също не се разбирам. Просто така реших. Всичко имахме, всичко можехме да си позволим, доволни бяхме един от друг…Ще ме вземете за луд, но ще ви кажа как стана.

Тя пожела да си купим…Неудобно ми е дори да го кажа…

Пожела да си купим Машина за скандали.

Опитах се да си припомня да сме имали истински.

И тогава всичко останало ми се стори фалшиво.

Cefulesteven