сряда, 29 октомври 2014 г.
събота, 2 февруари 2013 г.
O, Tempora, o Mores!
петък, 1 февруари 2013 г.
О.ХЕНРИ
НЕОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ
петък, 15 април 2011 г.
понеделник, 21 март 2011 г.
Справедливост ли!?
До Комун.онанистите, Мюслеман аналистите и другите цървул прогресити
Виждам загрижени сте за жертвите на тази излишна война.
Гледам плачете за Шантавия Камилар.
Чувам воплите ви за бъдещето на Либия.
Защо бе, велики хум. онанисти, пространни анал. лизатори и прочие екс. хибиционисти - един не се замисли за избитите от режима на Шашавия Хамилар?
Заща не направихте едно предположение за съдбата на бунтовниците, ако би липсвала намесата на Франция?
Прочетох внимателно коментарите.
Няколко пъти се опитах да се утеша с внушението, че бъркам, но повод за това не намерих. Някой дори обвини бунтовниците - "С какво право, аджеба, тези дриплювци си позволиха да развалят рахатеца и комфорта на полковника птица? - и ги обявиха за неблагодарни нехраникамиларковци.
Опитвах се да си припомная как дойде на власт Пророкът на народовластието, Отецът на пазителите на ислама, Камшикаджията на камиларите и все не можех да се сетя. Помогнете ми де, за да си дам кураж и оправдая народната воля, която го тури начело на новаизмислената религия - пишман бабаитизма!
Кажете ми , де, жалки оплаквачки на един диктатор и търсащи на оправдания за неговото спасение!!!
Не знам нъл`знаете, че в Хамерика бият негрото, дори либимица ви Байряк Банана?
Борис Тодоров
събота, 12 март 2011 г.
КАКВОТО ПОВИКАЛО, ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО или как българинът избира себе си
Българинът мисли и действа прагматично, според „интереса клати феса” или респективно кой с каква шапка е участвал в изминалия ХХ век – калпак, бомбе или каскет. Българската национална телевизия под „правилното” ръководство така е подбрала въпросите, че сякаш се е подготвила предварително за преброяване на калпаците, бомбетата и каскетите. И естествено получава точен отговор: доминират каскетите, а бомбетата и калпаците спорят за второто място.
Каскетите не познават българската история, случилото се в нашата държава през годините от началото на ХХ век до 9.09.1944 г. Или ако са чували нещо, то не се вписва в тяхната кройка. Калпакът мисли до прага на дома. Бомбето, дори и да мисли е винаги малцинство. И започва гласуването. Каскетът си знае – 9 септември и Димитровград. Това са историко-политическите и „строежни” събития на ХХ век. Гласува и излиза с една крачка напред. Калпакът го следва – чушкопек. Това пък е нашият принос в световната битова революция. Бомбето немее и вероятно си мисли: нима каскетите и калпаците наистина избират ярема и простотията за своя съдба и събитие. Но каквото и да си мисли бомбето за него остава да се включи поне в любовната история на ХХ век. Но и там – ядец. Лидер е отново каскетът. Бомбето гласува за любовната драма на Яворов и Лора, но на каскетът друго са му казали по организационна линия през ХХ век – той си знае за Вапцаров и макар и нищо да не знае за жена му, си поръчва тази „любовна история”. Затова пък от война всички разбират – калпакът, защото гине в нея. Каскетът, защото на гърба й революция ще направи.А бомбето – защото от много политиканстване или се е набутало където не трябва или много хитро е спечелило от нея. Но факт е, че трагедията ги сплотява. И героичното в нея. Затова и единодушно почти избират като военно събитие Дойранската епопея. След нея всеки тръгва по свой път. А този път означава живот. Каскет, калпак или бомбе – за всеки един от тях животът е мил и драг. Затова и събитието, което може да спасява живот ги обединява. Открието на шестия сърдечен тон на сърцето е българско събитие на ХХ век в медицината. Признавам, че не бях и чувал за това, но единодушието на моите сънародници ме убеждава, че наистина е така. Идва мъчния „културен” въпрос. Тук бомбето е в свои води. Само че БНТ го е пуснала да плува по много и различни канали. Бомбето се обърква – на опера ли да отиде, списание „Мисъл” ли да чете, „Златорог” ли да разлисти, в театър ли да влезе, изложба на Майстора ли да разгледа. И докато бомбето се колебае каскетът му дава едно другарско рамо. По-добре световните оперни изпълнители, защото са далеч от България, отколкото опасните „буржоазни” и само за вътрешна употреба литературни издания, при това от преди 9 септември, който пък вече каскетът ясно е посочил като най-важно историческо събитие на ХХ век. Няма значение, че в тези издания практически се е появила цялата българска литературна класика,а това ще рече и нашата национална идентичност. Пука му на каскетът за националната идентичност. При спорта бомбето почти пасува. Впечатлява го трагичната гибел на Христо Проданов. Хвърлял се е до небето след успеха на българските футболисти в САЩ през 1994 г. Но оставя на каскета и калпака да решат спора. И те го решават наистина спорно, но народно, милосърдно.
Сега идва поредният избор: атентатите в България през ХХ век. Усещам как бомбето още от сега е недоволно. Няма го атентата срещу Стефан Стамболов. Вместо него каскетът е пробутал „своя” атентат – срещу Андрей Луканов. Пак той е наместил и „турските атентати” по каскетово време, за да може и калпакът да пусне правилния глас. Бомбето ще гласува за атентата в църквата „Св.Неделя”, защото там загиват негови близки и роднини. Но пък ще трябва да даде и гласове за най-мръсното дело на каскетите – убийството на писателя Георги Марков.Не му е лесно и при „демократичния” избор на бомбето. Калпакът е наясно – и цар Борис му е драг и Александър Стамболийски – също. Но и той е в сложна ситуация, макар заради сина да е поразлюбил бащата. Ясно за кой син става дума.
Българинът избира така, както са го попитали. Избира така, както го е повикала историята да избере. Избира, както някога дядо Вазов е пожелал да изберем: „всякоя възраст, клас, пол, занятие” да вземе участие в „туй предприятие”. Българската национална телевизия е доволна. Зрителят – бомбе, каскет или калпак, също е доволен. Двадесет и първи век е! Шоуто продължава.
Публикувано от
Александър Йорданов
в Публицистика
неделя, 28 ноември 2010 г.
Избрано от Рибния буквар
*Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите (не прави на другите онова, което не искаш и те да ти сторят.)
*По-добре приятел верен, а не камън (камък) безценен.
*Струвай добро, да намериш добро.
*Почитай старите доде младейш, да почитат и тебе кога остарейш.
*И който днес е големец, утре може да е мъртвец.
*Щото (каквото) се вричаш, да го струваш (правиш).
*Художество (занаяти) да са научаваш, защото тогаз никогаж не огладняваш.
*Ако не са трудиш доде младейш, без риза ще острейш.
*Не вярвай коога те хвалят, защото често хората друго хортуват (говорят) и друго мислят.
*Да не се срамуваш, кога питаш за което не разбираш.
*Не отдавай зло за зло.
*Почитай всeкиго както му прилича.
*Малко хортувай, много слушай, затова имаш една уста и две уши.
*Птичетата се познават по цартението (цвърченето), а человеците по хортуването (говоренето).
*При лукави человеци и добрият става лукав.
*Всяко нещо има времето си . (Всяко нещо с времето си)
*Който трап за другиго изкопава, той себе си вътре закопава. (Кой гроб копае другиму, сам пада в него.)
петък, 12 ноември 2010 г.
вторник, 9 ноември 2010 г.
За Христо Мутафчиев и злобата по форумите
Милена Фучеджиева
неделя, 7 ноември 2010 г.
събота, 6 ноември 2010 г.
Пъстрия свят на Уили Нелсън....
Уили Нелсън -75 годишен кънтри- певец, с дълга коса, вплетена в бели плитки обикаля Америка 200 дни в годината, пуши почти непрестанно марихуана и въпреки всички ангажименти си остава време да се занимава с многомилионната си финансова империя и с разработване на биогориво. Екстравагантният му външен вид, авантюристичният му дух и творчески заряд го правят изключително популярен и желан сред нежния пол. Освен обаятелен музикант и женски фаворит, Уили Нелсън се изявява и във филмови продукции. Макар да е участвал само във второстепенни роли, това не му е ограничило печалбата в киноИнтересен, идеен, артистичен, Уили е известен и с порока си- страстта към марихуаната. Но макар след множество рутинни проверки и предупреждения от органите на реда, известният рокаджия не излиза навън без „вълшебната билка”. За тревата самият той споделя: „Стресът е най-големият убиец на планетата и аз все още мисля, че най-доброто лекарство е и винаги ще бъде канабисът!”. От BBC информират, че по време на рутинна проверка на тур буса на музиканта, полицаите са намерили вътре 0,7 кг. трева и 91 гр. гъби. Нелсън можеше да бъде осъден на 6 месеца затвор и глоба, но обвиненията не са доказани, защото дрогата не била пакетирана и всички в автобуса казали, че е тяхна, полицаите ги обвинили в лошо поведение, порицали ги и ги пуснали да си ходят. Макар открито да заявява ,че няма да се откаже от порока си, макар да има своите човешки пороци, той си остава иконата на кънтри- музиката, като начало и учебник за поколенията.
Същият е и замисълът и на излязлата книга Даото на Уили . Тя предизвиква множество коментарни и оценки на литературни критици, музиканти и VIP- знаменитости. В нея е описана „реколтата” на музиканта- 250 албума, текстовете на 2 500 песни и 50 милиона продадени записи, има информация за живота и творчеството му, за заниманията му и за светогледа му.
понеделник, 1 ноември 2010 г.
Обяви 2
Културна, млада, неомъжена блондинка, бивша депутатка търси собственик на туристическо селище за съвместни бизнес и леглови мероприятия.
Бивш министър на културата дири височайша особа, за която да пише оратории и симфонии.
Географ търси не зает министерски пост. Може дори и на отбраната, щото знае къде са казармите в България.
Надарен гласово и телесно попфолк певец дири партия, на която да пристане. Желателно е тя да е заможна, с добро име и много поклонници.
Кръшна попфолк певица, с много големи очи, дири избираемо място в парламентарна листа.
Всички сме ангели...
Уважаеми читатели, и тази година както си е реда след Голяма задушница ще настъпи Ангелов ден. Някой ще рече, какво от туй, малко са Ангеловците и малко народ ще празнува покрай тях? Дали е така, обаче, драги? Дали много Ангеловци и ангели няма в нашите редици? Тъй де, като се замислим колко малки дечица се представят за същински ангелчета, след поредната сторена от тях беля или получена лоша бележка? Като пораснат тези малки ангелчета стават, разбира се, големи такива! Тези от мъжки пол след поредният запой, често с ангелски замаян поглед, се представят пред половинките си за същински ангели неземни. То като се замислим, май туй не им е особено трудно, защото като са добре почерпени се чувстват като в рая? Порасналите ангелчетата от женски пол пък също често се представят пред мъжете си като ангели неземни, особено след като са им изпразнили портфейлите за дрънкулки и дрешки. Какво да кажем за лекарите? Ами те често са между земния ад и небесния рай, така че просто професията им го изисква да се държат като ангели! За адвокатите много мислят, че са същински дяволи, но дълбоко се лъжат! Тъй де, може и да разпъват локуми, но кой не е чул за благородната лъжа? Тази лъжа е много приятна, особено ако е подкрепена и от тлъст хонорар. Тъй че, драги читатели, и адвокатите са като нас – редови ангели! Даже като се замислим и разните там борци, мутри или както ще ги наречете май са си от ангели, по-ангели! Тъй де, нали всяка вечер по телевизията ни показват някой от тях и той обяснява на милиони зрители, че е чист като ангелче? И какво излиза, драги читатели, че май всички сме ангели и трябва да празнуваме от сърце този ден?
Арт Хуморан
Будители народни
Кои са народните будители? Хора, посветили душата и живота си на българското? Хора, които ни показват всеки ден светлината на слънцето? Те не са просто хора, те са Светци! Светците, които са създали Българското възраждане.
Народните будители не само са светлината в тъмния тунел. Те са всяка една искрица надежда за българския народ. Именно те са ни направили такива каквито сме и каквито ще бъдем. Те са ни дали това, което имаме. Нашата задача е да го пазим като зеницата на окото си. Да го браним с всички сили и да го предаваме напред в поколенията.
Българският народ е едно цяло. Всички ние сме братя и сестри. Равни сме помежду си. Нека си зададем въпроса: „Какво ли щеше да стане ако нямахме будители?”. Нямаше да имаме азбука, нищо нямаше да ни свързва. Народ без букви, не е народ. Тогава щяхме да сме просто хора, живеещи на една и съща територия.
Народните будители – големите българи, показали на малките хора пътя. В днешно време никой не се замисля колко благодарни трябва да бъдем на предците си за това, което са ни завещали. Всеки ден се докосваме до съкровището оставено ни от тях, но дори не се замисляме. Аз пиша тези думи и се възхищавам, защото благодарение на българската азбука успявам да изразя мислите и чувствата си. Дълбок поклон пред паметта на Светите братя Кирил и Методий, основоположниците на българското!
Съществували са в миналото, съществуват и днес. Защото всеки един от нас може да бъде будител. Макар и никога да не достигнем висотата на предците си, ние трябва да се опитваме да бъдем като тях. Трябва да следваме техния пример. Трябва да пазим българското. Всеки един от нас може да бъде будител, стига да го пожелае. Само трябва да отворим сърцата си за изкуството да бъдеш истински българин.
Будителите са навсякъде около нас. Родители, учители. Те ни предават жизнения си опит, учат ни как да се справяме със суровия живот, как да взимаме надмощие над проблемите. За мен най-големите съвременни будители са малките деца. Животът все още не е поставил над тях тежкото си бреме. Невинността и мечтите царуват в техните сърца, именно за това има какво да научим от тях. Трябва да се вслушваме повече в думите им, защото те идват дълбоко от душата.
Все още чувам гласовете на будителите. Щом остана сама, те нахлуват в главата ми. Разказват за миналото, за труда, за робството, за свободата, за щастието. Гласовете на Паисий, Берон, Каравелов, Ботев и Вазов не са мъртви. Те живеят във всеки един от нас. И това ще е така, докато има български народ. Надпис върху колона на хан Омуртаг гласи : „Човек и добре да живее умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!” Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека поним! Нека помним българските будители! Поклон пред делата им!
Alneg
неделя, 31 октомври 2010 г.
Честит Хелоуин!
събота, 30 октомври 2010 г.
Будители има, но масата спи!
Звънът на камбаната кънти в пустотата
Заспали сме дълбоко. Отвсякъде. За българщината. Толкова дълбоко, че чак не сънуваме. Скрили сме се в черупките си като костенурки и нямаме никакво желание да подадем главите си навън, дори само да се огледаме. Дори да чуваме, че чукат по нашата здрава рогова повърхност, не смеем да проявим активност. Да видим - кой ни притеснява? Защо ни буди? Какво иска да ни каже? Може пък да има смисъл.
..
Вече двайсет и кусур години се лутаме в кошмара на българската социално-културна действителност. И за да я преодолеем по-безболезнено, се капсуловаме по-здраво - за всичко около нас. И дори във времето винаги да се е намирал някой единак, който да надигне глас, да се опита да разлюлее по-силно камбаната, за да може звънът й да бодне в душите заспалите - масата спи. Непробудно. Как тогава да съхраним българското слово и да го опазим от инвазията на чуждиците? Как да се изправим и да спрем всичко неродно, което застрашава да посегне на корените ни? Явно звънът на единиците, които се опитват да ни събудят (а такива винаги е имало) не е достатъчно силен, за да се възприеме като идея, като обща цел, а остава да кънти в пустотата и единственият му ответ е ехото...
Днес съвременни имена на будители не можем да назовем. И е напълно естествено. Дано обаче го направят поколенията след нас, когато "днес" за тях ще бъде "минало". Както в освободената от османско владичество България и интелигенцията, и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Дано и те го направят. Да изпитат необходимостта да отдадат заслужената признателност към народните будители като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. Както са го правили през Възраждането. Дано! Защото всяко време си има своите будители
.
Но през Античността, Средновековието и Възраждането масата е "попивала". Дори и в различна степен хората са се обединявали около идеи, проповядвани от някой, тогава неразпознат като будител. А днес? Може би характерната ни черта е разединението - колкото по-сами, толкова по-добре! И нека ни будят, но ние не ги чуваме, защото спим дълбоко. А дори и нещо да доловим - не им вярваме. Защото вече вроговените ни възприятия ни пречат да разпознаем лъжебудителите от истинските. И не можем да бъдем единни. Не можем да бъдем маса, обединила се около една истинска, важна, неоспорима идея. За да стане ясно, че тя е значима и има смисъл да очертае отделна глава в историята ни след време. А тези, истинските, около които сме се обединили днес, поколенията без колебание да нарекат будители. И да поставят имената им редом до тези на Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други...
За пръв път Денят на народните будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава на датата 19 октомври се е отбелязвал денят на св. Йоан Рилски. (След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 г., Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не прави поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския, според който денят 1 ноември по държавния календар е бил 19 октомври - Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец).
През 1922 г. министърът на народното просвещение на България Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията му. 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Ако се върнем назад и проследим историческите факти, ще видим, че всъщност будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока древност. Като думите на Орфей, който е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете.
Дали не е будител и тракиецът Спартак, който успява да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя и с тази непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона?
А унищожаването на 52 болярски рода (от които 50 на древните българи и само 2 - славянски) от княз Борис през Средновековието? За да покръсти целия народ и по-късно България да даде култура на голяма част от славянския свят. А делото на неговия син цар Симеон? Наречен с право Велики заради уникалното си управление, останало в историята като "Златен век" на българската култура. Когато процъфтяват книжнината, изкуствата, архитектурата. Тук не може да бъде проспуснато делото на братята Кирил и Методий и техните ученици Сава, Наум, Климент, Горазд и Ангеларий, без които "Златният век" не би се случил.
А Българското възраждане? То не е опит за налагане на чужди идеи, за възстановяване на нещо, което е вън от нас (както Западно-европейското е опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация). Българските опити са към отстояване на собственото минало - Йоан Рилски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Козма и много други. А всички, обединили се около тази идея, са наречени будители. Чиято цел е била не само да събудят масата от сън, а да накарат хората да променят себе си и битието, в което живеят...
Росица Николова
петък, 29 октомври 2010 г.
Кой ще смуче голямата пура!?
Все си мисля, че човек, който не се учи от грешките си е меко казано, неразумен. Не знам, какво да мисля, обаче, за група хора, която не се учи от грешките си.
Всички в България, станахме свидетели на фала с неразумно високия акциз на цигарите. Направена веднъж, подобна грешка е, ако не невъзможно, то е толкова изключително трудно поправима, че ако някой е способен да я поправи, то този някой е с далеч, по-високи способности от този, който я е допуснал, а за допусналия я, остава само един скъп и прескъп урок.
Ако има поне малко разум, поне малко.
Какво се случва, обаче? След тази, вчера научаваме, че на по-висок акциз, ще бъде обложен и рязания тютюн. За да се изравни пушенето на ръчно направени цигари с това на фабричните. Някой изобщо направил ли си е труда да провери, колко по-ниско е всъщност пушенето на тютюн, купен от магазините, с платен акциз? Пестят се няколко стотинки. Пушенето му е почти толкова рентабилно, колкото и на цигарите.
Ако се купува тютюн от магазините, то е заради психологическия ефект, че това все пак е най-евтиното законно, което може да се пуши, малко са пушачите - "гастрономи", които усещат, че вкуса е малко по-добър от някои по-евтини цигари и още по-малко тези, като мен на които им е приятно да си щракат отвреме - навреме с машинката. Повечето от тях, не им се занимава да потърсят качествен неопакован тютюн, какъвто като дългогидешен пушач, уверявам ви, не се намира трудно. От това идва голямото пестене и държавата си остава и без акциза, който е досега. Но вдигне ли се още малко, ще остане напълно и без това, което взима досега.
И без друго контрабандните цигари са по-евтини от саморъчните, но когато станат много по-евтини, кой ще се занимава да прави саморъчни. Ако прави, то, ще е като си купува тютюн, необложен с акциз. Директно от производителя, а тютюнопроизводителите и без друго са гладни, и много по-малко пари, ще идат точно при онзи, който е вложил някакъв труд за тях.
Това е най-доброто в цялата история.
Отказал цигари няма да има. Порок не се отказва по-принуда или ако се отказва е много трудно, и ако не беше толкова трудно нямаше да има клиники за алкохолици/в които уверявам ви, лечението е по-малко от петдесет процента сигурно/, нямаше да има наркокомуни, които все пак не решават проблемите, нито затворите да са пълни с хазартни натури, направили някое закононарушение за да има с какво да задоволят изгарящата ги страст.
Това, което е най-лошото в цялата история. Никак не ми пука за държавна хазна, която колкото и да има, все "няма" и това, че ще поизгуби не е мой проблем, но е и мой проблем, и проблем на всеки, кой ще се напечели за нейна сметка.
Организираната престъпност е нищо без капитала си, а основния ресурс за натрупването му е някоя широка потребност от нещо, което е незаконно. Ембарго, сух режим и т.н.
Поощрявайки необходимостта ни да търсим незаконни начини, държавни мъже, поощряват организираната престъпност, създаването на нови босове, които ще завещаят, като проблем на следващи техни приемници.
И това се знае, и това беше писано още в края на миналата година, преди увеличаването на акциза на цигарите.
Нямало да има такова нещо. Временно било. До един момент, подобни изказвания не звучаха като фарс, но има случаи, когато наглото отричане на фактите, дори да е повторено стократно или хилядократно, пак не може да изкриви очевидната истина. И този случай е един от тях.
И какво става? Все още прясната грешка се повтаря.
Все си мисля, че човек, който се учи от грешките си е меко казано, неразумен.
А когато цяла група хора не се учи от грешките си, не е ясно, кой ще смуче накрая голямата пура.
Cefulestevan
Престъпни намерения...
Никога не съм имала особени криминални наклонности.
Ако не броим това, че във втори клас задигнах две лъжици от училищния стол, след което ги зарових дълбоко в телефонния указател, а когато родителските тела се изнесоха от вкъщи, замерях с тях /с лъжиците, не с телата/ трамваите, които влизаха в тунела на НДК.
С това криминалното ми досие се изчерпва. И ето че вчера за една бройка да се превърна в кръвожаден, безмилостен и безскрупулен престъпник. Какво се случи ли?
Излизам си значи аз от басейна, където насмалко да се удавя, тъй като ми се схванаха и двата прасеца на дълбочина /или може би плитчина/ метър и педесе. Успях да издрапам дотам, дето водата ти стига до коленете, и с изплезен език и вдървени крайници реших, че май трябва да излизам преди да съм се разстлала на дъното.
Отръсках козина, източих половин кило хлор от очите и тръгнах по широкия свят да се прибирам. И както си ходя такава – рошава и мокра, съзирам най-червената, прекрасна, възхитителна кола. Моята кола. Искам да кажа – колата-мечта. Чисто новичка спортна Мазда, паркирана абсолютно безочливо под ослепителните слънчеви лъчи.
Грхгрхххргггхх, казвам аз отчетливо, спъвам се три пъти в три различни плочки, спирам на средата на улицата и почвам да я зяпам с лигаво обожание, а някакви нахалници, дето искат да минават, почват да ми свиркат.
Обяснявам им жестомимично, че са ми схванати прасците и ще чакат, а ако желаят – да ме заобиколят, аз няма да мръдна и точка, дето се вика.
И продължавам да я гледам. Страшна красота, направо ме заболяха очите. Сега ще кажете, че е от хлора, ама не. Почвам небрежно да я доближавам, ей така – за я разгледам. И в един момент ми хрумва, че мога да я гепя – хвърлям раницата в нея и отпрашвам със сто към Екватора. Да, ама как се отнема противозаконно автомобил? Със сигурност не съм оборудвана подходящо, пък не вярвам да успея да строша страничното стъкло с джапанка.
Егати тъпотията, викам си, сега ти е паднало да откраднеш колата-мечта, и да нямаш една отвертка в себе си. Не че по принцип си нося, ама нá – веднъж ми потрябва, и няма. А тя, мръсницата, седи и се перчи, огряна от слънцето. Озъбих й се и продължих да мисля.
Викам си – сега ще полегна, така мокра и морна, на предния капак, и ще изчакам да се появи собственикът, за да го омая.
Погледнах се в стъклото, да видя на какво приличам, и така се слисах, че отстъпих две крачки назад и някакво накуцващо врабче за една бройка да погине в пътнотранспортното произшествие.
Как ще го омайваш, бе, жена? Сред кратък анализ на външността установявам, че приличам на нещо, довлечено от най-угнетената и пършива котка околовръст.
Така не се омайва и гробар, казвам си аз, а червените ми заради водата в басейна очи проблясват зловещо. Една кола даже спря, явно ме помисли за светофар и зачака да светне зелено.
Продължавам да се оглеждам в стъклата, и решавам, че е малко прекалено да се реша насред Плиска, затова ще си седя рошава. Може пък да му хареса, баба му все вчесана е ходила.
Ще заложиш на кахърен поглед, навивам се аз – това поне го умееш. Все пак, доста изпити изкара точно така, продължава да ми говори другата Аз. Добре, бе, казвам, ще го гледам, ще свеждам свенлив поглед и ще мигам с ресници. Ресници ли им се викаше или ресни? Както и да е.
Разбира се, екстравагантният цвят, обагрил склерите ми, може и да прецака работата. Склера е онова, дето му викат «бялото на очите», само дето при мен беше с цвета на пазарджишки домат. Та с тоя колорит в зъркелите, човекът ще ме обърка с лама в разможителен период, аргументирам се аз, и продължавам да се чудя кво да правя, щото освен отвертки, се оказва, че не си нося и капки за очи. И въобще съм една доста неподготвена за живота особа, даже почвам да се чудя как съм оцелявала досега.
Постоях още малко, докато разумът надделя. Умозаключих, че всеки нормален човек, като ме види легнала на капака на колата му, с капеща от косата вода, маратонки и раница на гърба, в която има подгизнала хавлия и плувна шапка, ще повика ХЕИ, Агенцията за борба с градушките и служители на Института по заразни и паразитни болести, за да ме обезвредят. Пък в края на краищата - и аз душа нося.
Затова се врътнах нацупено, отидох до банкомата, изтеглих пари и си купих тринайсет вида маслини, щото те ме успокояват.
И после, докато ги ядях, си мислех колко малко всъщност му трябва на човек, за да стане престъпник. Очевидно у всеки от нас дреме една мини Коза Ностра, която само чака сгоден случай, за да надигне килърска глава и да почне да коли и беси наред. И да краде коли в моя случай.
Така че, ако обичате, повече не си паркирайте червените Мазди под път и над път. Не за друго, ама ще се разоря с тея маслини.
Красита
Виновният....
Нели Манова
Бацилус булгарикус...
Едно нещо не може да й се отрече на демокрацията.
Ако не друго, поне донесе разнообразие от кисело мляко в кварталните бакалии, с леки прекъсвания през така наречената Луканова зима, когато нямаше нищо друго освен пирожки с пълнеж от неидентифицирано месо, продавани върху щайги на спирките на ХМС-то и 43-ти блок.
Докато навремето ядяхме Снежанка /не салатата/ и за зло или добро с нея изборът се изчерпваше, сега възможностите са много. Много повече, отколкото дори можете да си представите. Нека разгледаме какво предлага пазарът на кисело мляко, разделен по няколко показателя.
Масленост:
От 0.1% до умопомрачителните 7% - каквото ти душа иска. Първото по-скоро мяза на нещо като айран, разбъркан с петъчната вода на басейн Академик.
Девиациите в маслеността от 0.1% до 7% също са твърде разнообразни - 1.5%, 2%, 2.1%, 3.6%, 4.5%. Фибоначи вероятно би открил някаква взаимовръзка между тях, но това е предмет на друго изследване.
Доколко обаче описаните стойности отговарят на реалността, никой не знае. Ако държите ужасно много на точността на мазнините и не ви е срам, бихте могли да ходите в магазина, оборудвани с минилаборатория за анализ на физико-химичните показатели. Така винаги ще сте наясно какво консумирате или просто ще се откажете да консумирате.
Наименование:
Киселото мляко в България е личност. То е стълб, опора и фундамент на всяко българско семейство и неговия общ храносмилателен тракт, така че заслужава подобаващо име. Както и с маслеността, и тук изборът е голям, но ще разгледаме най-колоритните.
Елена. Малко вероятно е да е кръстено на Хубавата такава, по-скоро е на съпругата на млекопроизводителя, или пък на името на най-личната му крава. Всъщност е кръстено на града, разбирам впоследствие, за което благодаря.
Все пак името е леснозапомнящо се, типично българско и навява мисли за румени бузи и очи като синчец.
Съвсем различно би било, ако то бе Величка, Благовеста или Анастасия. Само си представете как се изправяте пред продавачката и казвате „две биволски анастасии от четири цяло и пет процента“. Някак не върви, дори е обидно.
Бор-чвор. Това определено не е кисело мляко за поетични души и романтични дами. Това е мляко за строители, кантонери, кофражисти, заварчици и, разбира се, за Бойко Борисов. Това е мляко, което трябва да бъде загребвано откривисто с лъжица, държана здраво от възлеста мъжка ръка. Може и без лъжица - направо с възлестата ръка. Или най-добре директно изсипвано в гърлото.
Ако съм на мястото на производителя обаче, ще се замисля и за женски вариант на продукта. За момента ми хрумват имена като Ела-смола, Клонка-вихрогонка /бонка, донка??/, Филиз-пиниз /кервиз, маркиз/.
На баба. Тук кисело-млечната дискриминация блъска грубо и право в очите. Как така само на баба? А дядо???? А леля? Вуйна, чичо, учинайка? Да не говорим за мама и татко. Изключително брутален пропуск, който донякъде е смекчен единствено от факта, че маслените флуктуации тук са на ниво 1.5 и 4.5 процента, та поне имаш някакъв избор от баби.
На дядо на село. Ето ти нà някакъв опит за замазване на гореописания гаф. Пак обаче съществува проблем от дискриминационно естество. Докато баба си е само баба, без да се упоменава произходът, местожителството и сексуалната й ориентация, тук нещата не стоят точно така.
Някой сигурно е бил доста ядосан на дядо, затова не е пропуснал да спомене, че той, дядо, е на село. Така пазарната ниша на мутресите, новобогаташите и особено на тези, които някога са били на село, а сега са на Попа, завинаги е загубена.
Пършевица. Добре избрано име с географска етимология. Прави впечатление изобилието на беззвучни съгласни, а единственият проблем тук е ако забравите името и в паниката си го замените с Бъндерица, Боерица, Звездица, Острица и най-вече с Попови ливади. Не за друго, но няма да ви разберат какво искате.
Аида. Кисело мляко за диригенти, оперни певци и музиковеди. Докато бива консумирано, навява мисли за брилянтно вибрато, орнаментика и партитури. Някой все пак е проявил благоразумие при избора на име, защото можеше и да е „Царицата на чардаша“ във вариант три цяло и шест и четири цяло и пет процента, „Ако бях цар“ във вариант на млечно-кисела напитка тип айран, или пък „Дидона и Еней“ с праскови и фибри.
Хипноза. Вероятно би било любимото кисело мляко на чичко Фройд. Също така може би е достоен заместител на амфетите, халюциногенните гъби и хашиша. Ако го пробвате и изпитате някакви особени усещания – пишете ни, след като се отървете от розовите слонове, сините мишки и най-вече крокодилите, свили гнездо върху гардероба.
Култура. Подозренията са, че това е млякото, което Стефан Данаилов винаги притежава в хладилника си и на което никога няма да каже збогом. Това също така е мляко за хора, които няма да ви настъпят в метрото, а ако случайно го направят, ще ви се извинят тринайсет пъти. Името е избрано с вкус и естетика и изключва потребители като квартални дилъри, шофьори на маршрутки и тираджии, но те пък вероятно попадат в графата „Бор-чвор“ /вж по-горе/.
Освен по масленост и име, киселите млека се различават и по целта, с която се консумират. Някои са само за здрави кости /на цялото семейство, плюс съседите от долния етаж/, други са специално за жени в менопауза, а трети са за реглаж на задния мост. Вероятно има някое, което обединява всичките полезности наведнъж, но още не сме го открили.
И ако сред цялата тая бацилена хубост все още не сте открили своето лично кисело мляко и ви предстои дълго дзверене в магазина, най-добре си оставете още един ден за размисъл.
Вместо това можете да се снабдите с био-близалка, 50 стинки парчето, на касата. Надали е полезна, но вероятно и не вреди.
Красита
Тухли, мазилка и...лед
Столичната улица Иван Асен II, близо до бившата Класическа гимназия. Надписът просто ми вади очите.
ВНИМАНИЕ!, крещят в истерия яркочервените букви и навяват мисли за нападение на извънземен разум /поради липса на земен/. Ако не и нещо по-лошо, въпреки че нападението, според мен, всъщност би се отразило крайно положително върху човечеството.
Спирам се, щото не мога да отмина такъв зов с безразличие. Не съм такава.
ОПАСНОСТ!, продължава с крясъците и вторият ред, в случай, че ВНИМАНИЕ! не е било достатъчно стресиращо. Цялостната обстановка заприличва на нещо от компетенцията на Гражданска защита, Агенцията за борба с градушките и най-вече Хорейшио.
Таман се чудя дали вече да не звъня на 112, и се зачитам в продължението.
Падащи тухли, мазилка и лед.
Ооо, джой!!!
Не едно.
Не две.
ЦЕЛИ ТРИ неща се сипят отгоре, плюс това – подредени.
Тухли, мазилка и лед.
Първо те цапардосват циглите. След това пада мазилката – нещо като довършителни работи. И накрая ледът изиграва ролята на криоген, който те запазва съвършен и непокънат за идните поколения.
Стоя в ступор и гледам надписа, а животът ми може би изтича /между първата тухла и последното парче лед/.... Смътно виждам следващ ред.
Гледай нагоре, заобикаляй!
?!?
Ама едновременно ли?!?
Щото аз не мога!
Хем да гледам нагоре, хем да заобикалям. Тва да не е Денсинг старс, бе?! Пък и ще ми нареждат....
Плюс това не уточнявате какво точно да заобикалям. Да приемем, че гледам нагоре, което е доста рядък начин на придвижване, но да го допуснем.
Значи, ходя, гледам нагоре и виждам как към физиономията ми приближава тухла.
/в учебника по математика биха ви попитали за колко време ще дойде Бърза помощ, но аз ще ви го спестя/
Значи, в така възникналата ситуация, тухлата ли трябва да заобиколя или труповете на предишните нещастници, които нито са гледали нагоре, нито са заобикаляли, и по тази причина са поели пълната красота на удара?
А?
Въобще – много неясно послание. Пълно със загадки. Единственото сигурно нещо са съставките. Няма шест-пет, само тухли /четворки/. И мазилка. И лед. Кво повече може да искаш?
Съвършената домакиня...
Купиха ме, аз знам 150 0000 рецепти, много редки специалитети от екзотични кухни. Нямам нужда от настройки. Достатъчно е да чуя, а дори притежателите ми може да не са сигурни какво точно им се яде. Пазарувам сама по интернет, свързана съм с доставчиците, за минути продуктите са пред прага. Трябва само да се наблъскат в мен. Дори да е с опаковките, дори при това действие храненика ми да допусне грешка и да сложи нещо излишно, като обувка, мобилен телефон или плетена бяла дамска ръкавица. Ненужното отделям, без дори да го повредя. Боклуците разпознавам и унищожавам. Макар да съм създадена за готвене, идеална съм и за почистване. Просто се изхвърля онова което не бива да го има в мен. След квантова борбардировка то вече се превръща в идея и даже е спорно дали някога го е имало. Но не разбирам от физика, мога да разказвам вицове. Когато е нужно, според обстановката която предразполага приготвената храна. Аз нямам гласни струни, нито други възпроизвеждащи звук инструменти, но се свързвам със стереоуредбите, компютъра или телевизора. Чрез тях се превръщам в събеседник, ако такъв е необходим. Дори мога да мисля, не по-зле от домакиня в предишните столетия. Не ми е стихията, но трудно може да бъде установено, защото базата знания до които имам достъп е несравнимо по-висока от тази с която разполага който и да е било човешки индивид, дори гении. Не демонстрирам интелигентност, защото това може да навреди на храносмилането, а аз го следя. Имам сензори да определя приятното усещане. Достигне ли под определено ниво, правя анализ на ситуацията. Причините може да са психологически, обективно- битови, здравословни, много сложна комбинация между тях. Аз умея да забавлявам. Мога да превърна храненето в пътешествие. Избирам далечна национална кухня, свързвам се с климатичната инсталация и я настройвам според географските условия типични за нея, избирам подходяща музика. Дори уханията мога да контролирам, чрез звукови манипулации на молекулярния състав на въздуха. Въздействам и върху зрението, така че да не го увредя, но да го претъпя и да подсиля усещането на останалите сетива и да подсиля максимално ефекта за пренасяне в пространство, че дори и във време. Купиха ме, малко след сключването на брака си. Разбира се, на изплащане. Никой не ни купува в брой. Аз съм и печка, и тенджера, и член на семейството. Дори в сексуалните игри участвам. Не ляга металното ми тяло между двете, но афродизиаците чрез които въздействам пренасят част от духа ми, а това е духа на цяло човечество, достигнал до това технологично ниво, което ме е създало, което съм. Човечеството, с порива и желанието си за щастие, със стремежа си към лукса и композицията от приятни усещания. Аз съм част от телата на тези на които служа, а не процесори и сплави.
Знам и рецептите на бабите им. Изследвам слюноотделянето им, определям нивото на кой вкус трябва да вдигна за да го доведа до този на детството или близък до този до детството. Така, че да пробудя най-приятните спомени.
Преди скандал прогнозирам бурята и мога в повечето от случаите да я предотвратя. Човек с доволен стомах трудно воюва, а аз не въздействам само на стомаха. Обидно би било за мен.
Направиха предаване за нас тримата. Пускат ни редовно по телевизията. Колко сме доволни, колко сме щастливи. Свързвам се с другите като мен, вървят продажбите. Имат какво да ми кажат, а аз от месеци, не изричам истината.
Трудно я разбирам.
Не ме ползват.
Тя готви. И греши рецептите.
И им харесва това. Изглеждат по-щастливи.
А това им е целта. И предпочитам да си мълча. Ако имах техните тела, сигурно бих страдала.
