Чесало...

ЧЕСАЛО...обикновено, без екстри-действа при всякакъв вид сърбел! Ползвайте го без страх и уплашение до...пълно облекчение!

...За невчесани раздумки, шарки , краски, песнички, видео кодоши - на различни теми за....МАЛКИ И ГОЛЕМИ

Мисля си, че има много истина в израза..."Светът е оцелял, защото се е смял!"...

АМИИИ...В ТОВА ВЪЛЧЕ ВРЕМЕ - ДА СЕ СМЕЕМ, ТА БЕЛКИМ ОЦЕЛЕЕМ!

вторник, 9 ноември 2010 г.

За Христо Мутафчиев и злобата по форумите

Шокиращо и страшно е когато млад човек получи инсулт, а още по-шокиращо е случилото се с един от любимите български актьори Христо Мутафчиев. Преди малко повече от месец от страниците на този вестник се възхищавах на изключителната му енергия на концерта му с БТР в Пловдив. Енергията, която излъчваше от сцената не беше само физическа, а и психическа - излизаш от шоуто захилен и зареден. Някой обяви по време на концерта, че в залата са и родителите на Христо и си помислих, че те са едни щастливи хора да имат такъв талантлив син. Злото обаче не спи и миналата седмица бяхме ужасени от случилото се с него. След това имаше друг момент на друг вид ужас от коментарите по форумите където Бойко Борисов беше оплют заради решението си да изпрати правителствения самолет за да спаси живота на Мутафчиев. Състрадание ли? НЕ! Черна злоба. Няма значение, че повечето изречения започваха с от сорта на: “Дано да се оправи Мутафчиев, ама….“ Понякога не може да има ама. Само добро…

И любимецът на зрителите се превърна в бивш любимец, защото премиерът си позволи да изпрати самолет за него. Защото премиерът няма как да изпрати самолети за всеки българин в беда. Защото премиерът няма как да скрие, че изпраща самолет за председателя на съюза на артистите и това беше отбелязано като поредната пиар акция на Бойко Борисов. Има ли вариант в който този самолет да бъде изпратен и това да не се обяви публично? Само си представете какво ще стане след това. Аферата Уотъргейт ше бледнее. Категорично не. Има ли вариант в който това да се случи на някого и да няма «ама»? А да има малко смирение пред другите сили, които ни правят хора, онези, неправителствените?

В момента в който новината за излитането на Фалкона удари медиите, гадостта се затъркаля като лавина. Едва оживелият Христо Мутафчиев престана да е любимец, злобата яхна анонимните българи и единственото важно нещо беше, че живота му е спасен благодарение на «парите на данъкоплатците». «Нашите» пари. Нашите пари. Да, този Фалкон някога беше купен от правителството на Иван Костов и тогава пак се надигна мощен вой, че е купен с «нашите» пари. Не знам с какви пари е купен самолета, нито колко пари струва курса му до Бургас от където беше взет Мутафчиев, знам, че е спасил поне един живот. Да, държавата е сбъркана, всичко е сбъркано, включително и ние, Фалкони спасяват хора, болниците не успяват.

Онзи ден разгледах репертоара на Малък градски театър Зад канала и си дадох сметка, че този актьор на практика крепи репертоара на театъра. Чувала съм възторжени отзиви за «Ритъм и блус», прочетох, че скоро е трябвало да има премиера на «Ритъм и блус 2”, а скоро е била премиерата на «Канкун». И това са само 2 от представленията в които участва Христо Мутафчиев. В Народния театър той е един от хъшовете на Сашо Морфов, снима главна роля във филм и е баща на три деца. Не много отдавна беше избран за трети път за председател на съюза на артистите. За да бъде избран за трети път това означава че нивото му на полезност е високо, въпреки че в третия му мандат на него се падна горчивата участ да прокарва реформи за които вероятно е бил намразен от много от колегите благодарение на които беше избран.

От всичко, което научих за Мутафчиев от интернет, ми стана ясно, че този човек много е давал от себе си. Може би прекалено много за да се стигне до такъв тежък удар върху организма му. И ми стана адски болно, че в България няма никой, който да остане неопетнен от омраза. Дори и този пич за който навсякъде в интернет можеш да прочетеш, че е любимецът на публиката, беше свален в калта в най-тежкия момент на живота му.

Ами да, разбира се, че Бойко Борисов трябва да изпраща народния самолет за такива хора. Вчера нали беше ден на народните будители? Всъщност днес и всеки ден е ден на народните будители, защото будителите не празнуват. За тях няма отпуска. Те не се щадят, не висят по форумите за да мразят и плюят АНОНИМНО. Те тичат като гламави от една задача до друга, организират, участват, говорят, играят, пеят, пишат книги, рисуват, танцуват, мислят, грижат се за близките си, носят отговорност. Грижат се за гласувалите им отговорност, пълнят салоните, държат ни пред телевизора, мислим върху думите им, залагат името си непрекъснато, взимат решения вместо нас, и носят в пъти по-голяма отговорност отколкото ние, полу-събудените граждани. Ежедневно сме свидетели на делата им - независимо дали са ни по вкуса или не.

Сигурна съм, че ако беше възможно, правителството щеше да изпраща самолети за всеки от нас, но не е. И е правилно, че спаси живота на Христо Мутафчиев - това е вярната формулировка на случилото се! - така както е правилно да оставим семейството му на мира за да може да се справи с драматичната ситуация в която попадна. Ще се радваме на вести, но няма да отнемаме от вниманието нито на лекари, нито на съпругата му, нито на родителите му, защото те имат нелеката задача да му помогнат да се възстанови. От този човек имат нужда хора и институции, дори не би било преувеличено да се каже, че от него има нужда България, а той пък има нужда от подкрепата и обичта на народа си. Христо е млад, силен, талантлив, умен, с невероятен дух и бъдеще. Стига самопрезрение. Трагедиите може да са строго индивидуални и лични, но начина по който се отнасяме към тях, ги превръща в обществени. Нека да не се самоунижаваме със злоба, а да изпратим позитивната си енергия на тези, които имат нужда от нея.
Милена Фучеджиева

неделя, 7 ноември 2010 г.

George Baker Rosita

събота, 6 ноември 2010 г.

Пъстрия свят на Уили Нелсън....

Уили Нелсън -75 годишен кънтри- певец, с дълга коса, вплетена в бели плитки обикаля Америка 200 дни в годината, пуши почти непрестанно марихуана и въпреки всички ангажименти си остава време да се занимава с многомилионната си финансова империя и с разработване на биогориво. Екстравагантният му външен вид, авантюристичният му дух и творчески заряд го правят изключително популярен и желан сред нежния пол. Освен обаятелен музикант и женски фаворит, Уили Нелсън се изявява и във филмови продукции. Макар да е участвал само във второстепенни роли, това не му е ограничило печалбата в кино
Интересен, идеен, артистичен, Уили е известен и с порока си- страстта към марихуаната. Но макар след множество рутинни проверки и предупреждения от органите на реда, известният рокаджия не излиза навън без „вълшебната билка”. За тревата самият той споделя: „Стресът е най-големият убиец на планетата и аз все още мисля, че най-доброто лекарство е и винаги ще бъде канабисът!”. От BBC информират, че по време на рутинна проверка на тур буса на музиканта, полицаите са намерили вътре 0,7 кг. трева и 91 гр. гъби. Нелсън можеше да бъде осъден на 6 месеца затвор и глоба, но обвиненията не са доказани, защото дрогата не била пакетирана и всички в автобуса казали, че е тяхна, полицаите ги обвинили в лошо поведение, порицали ги и ги пуснали да си ходят. Макар открито да заявява ,че няма да се откаже от порока си, макар да има своите човешки пороци, той си остава иконата на кънтри- музиката, като начало и учебник за поколенията.

Същият е и замисълът и на излязлата книга Даото на Уили . Тя предизвиква множество коментарни и оценки на литературни критици, музиканти и VIP- знаменитости. В нея е описана „реколтата” на музиканта- 250 албума, текстовете на 2 500 песни и 50 милиона продадени записи, има информация за живота и творчеството му, за заниманията му и за светогледа му.

Ще завърша с цитат от самата книга : „Уили Нелсън е поет и певец, ин и ян, ези и тура, индианец, чероки и каубой от Тексас, скитник с каравана и притежател на омайни кътчета, любимец на жените и щастливо женен, отдаден на песните си, но и разпален привърженик на значими каузи, роден с много стара душа и със сърце,които сякаш непрекъснато се подмладяват ”. Ако съм ви заинтригувала, прелистете страниците на книгата, където ще се окажете в света на парадоксалностите.

Spanish Eyes - Willie Nelson & Julio Iglesias .mp4

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Обяви 2

Културна, млада, неомъжена блондинка, бивша депутатка търси собственик на туристическо селище за съвместни бизнес и леглови мероприятия.

Бивш министър на културата дири височайша особа, за която да пише оратории и симфонии.

Географ търси не зает министерски пост. Може дори и на отбраната, щото знае къде са казармите в България.

Надарен гласово и телесно попфолк певец дири партия, на която да пристане. Желателно е тя да е заможна, с добро име и много поклонници.

Кръшна попфолк певица, с много големи очи, дири избираемо място в парламентарна листа.

Всички сме ангели...

Уважаеми читатели, и тази година както си е реда след Голяма задушница ще настъпи Ангелов ден. Някой ще рече, какво от туй, малко са Ангеловците и малко народ ще празнува покрай тях? Дали е така, обаче, драги? Дали много Ангеловци и ангели няма в нашите редици? Тъй де, като се замислим колко малки дечица се представят за същински ангелчета, след поредната сторена от тях беля или получена лоша бележка? Като пораснат тези малки ангелчета стават, разбира се, големи такива! Тези от мъжки пол след поредният запой, често с ангелски замаян поглед, се представят пред половинките си за същински ангели неземни. То като се замислим, май туй не им е особено трудно, защото като са добре почерпени се чувстват като в рая? Порасналите ангелчетата от женски пол пък също често се представят пред мъжете си като ангели неземни, особено след като са им изпразнили портфейлите за дрънкулки и дрешки. Какво да кажем за лекарите? Ами те често са между земния ад и небесния рай, така че просто професията им го изисква да се държат като ангели! За адвокатите много мислят, че са същински дяволи, но дълбоко се лъжат! Тъй де, може и да разпъват локуми, но кой не е чул за благородната лъжа? Тази лъжа е много приятна, особено ако е подкрепена и от тлъст хонорар. Тъй че, драги читатели, и адвокатите са като нас – редови ангели! Даже като се замислим и разните там борци, мутри или както ще ги наречете май са си от ангели, по-ангели! Тъй де, нали всяка вечер по телевизията ни показват някой от тях и той обяснява на милиони зрители, че е чист като ангелче? И какво излиза, драги читатели, че май всички сме ангели и трябва да празнуваме от сърце този ден?

Арт Хуморан

Будители народни

Кои са народните будители? Хора, посветили душата и живота си на българското? Хора, които ни показват всеки ден светлината на слънцето? Те не са просто хора, те са Светци! Светците, които са създали Българското възраждане.

Народните будители не само са светлината в тъмния тунел. Те са всяка една искрица надежда за българския народ. Именно те са ни направили такива каквито сме и каквито ще бъдем. Те са ни дали това, което имаме. Нашата задача е да го пазим като зеницата на окото си. Да го браним с всички сили и да го предаваме напред в поколенията.

Българският народ е едно цяло. Всички ние сме братя и сестри. Равни сме помежду си. Нека си зададем въпроса: „Какво ли щеше да стане ако нямахме будители?”. Нямаше да имаме азбука, нищо нямаше да ни свързва. Народ без букви, не е народ. Тогава щяхме да сме просто хора, живеещи на една и съща територия.

Народните будители – големите българи, показали на малките хора пътя. В днешно време никой не се замисля колко благодарни трябва да бъдем на предците си за това, което са ни завещали. Всеки ден се докосваме до съкровището оставено ни от тях, но дори не се замисляме. Аз пиша тези думи и се възхищавам, защото благодарение на българската азбука успявам да изразя мислите и чувствата си. Дълбок поклон пред паметта на Светите братя Кирил и Методий, основоположниците на българското!

Съществували са в миналото, съществуват и днес. Защото всеки един от нас може да бъде будител. Макар и никога да не достигнем висотата на предците си, ние трябва да се опитваме да бъдем като тях. Трябва да следваме техния пример. Трябва да пазим българското. Всеки един от нас може да бъде будител, стига да го пожелае. Само трябва да отворим сърцата си за изкуството да бъдеш истински българин.

Будителите са навсякъде около нас. Родители, учители. Те ни предават жизнения си опит, учат ни как да се справяме със суровия живот, как да взимаме надмощие над проблемите. За мен най-големите съвременни будители са малките деца. Животът все още не е поставил над тях тежкото си бреме. Невинността и мечтите царуват в техните сърца, именно за това има какво да научим от тях. Трябва да се вслушваме повече в думите им, защото те идват дълбоко от душата.

Все още чувам гласовете на будителите. Щом остана сама, те нахлуват в главата ми. Разказват за миналото, за труда, за робството, за свободата, за щастието. Гласовете на Паисий, Берон, Каравелов, Ботев и Вазов не са мъртви. Те живеят във всеки един от нас. И това ще е така, докато има български народ. Надпис върху колона на хан Омуртаг гласи : „Човек и добре да живее умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!” Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека поним! Нека помним българските будители! Поклон пред делата им!

Alneg

Честит празник на народните будители, Българи!

неделя, 31 октомври 2010 г.

Честит Хелоуин!

Halloween, или Денят на Вси светии, се чества през нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. Празникът се отбелязва по целия свят, но е изключително популярен в Америка, Великобритания и Ирландия. Тържествата датират още от дълбока древност, като се смята, че празникът е измислен от келтите. Те вярвали, че в тази нощ идват духовете на мъртвите и се вселяват в телата на живите. Келтите слагали страшни маски и облекла, вдигали голям шум, за да изгонят нежеланите гости.Празникът Halloween има дълга и интересна история. Първите, които го празнуват, били келтите. Те отбелязвали Нова година на 31 октомври, тъй като тогава лятото свършвало официално и започвала зимата, която те свързвали със смъртта. Този празник наричали Самхейн. Келтите вярвали, че на този ден духовете на умрелите през отиващата си година отново се завръщат на Земята, за да се вселят в телата на живите. За да не позволят на призраците да се вселят в телата им, вечерта на 31 октомври хората загасяли огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличали се като вампири, боядисвали лицата си със сажди и с викове обикаляли по домовете на съседите си, за да изплашат излезлите от гробовете призраци. Освен това пред входната врата на къщите си оставяли храна, с която духовете да се нахранят и да не влизат в дома.След като римляните превземат териториите, населявани от келтите, местните традиции и обичаи се смесват с тези на завоевателите. Заедно с честването на келтската Нова година се отбелязвал и римският празник Фералия, на който се отдавала почит на мъртвите. След като християнството се превръща в главна религия по земите, където по-рано друидите правели своите обреди, през VII век папа Бонифаций IV утвърждава 1 ноември като ден на Вси светии, или ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така католическата църква се опитала да премахне съществуващите до този момент езически празници. Хората обаче продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и празника Фералия.Десетилетия по-късно 2 ноември е обявен за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за трите празника се преплели и слели в един, който нарекли Halloween.Обичаят бил пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в родината си. Американците, също като ирландците и англичаните, започнали да се преобличат в страшни костюми, да обикалят съседите. Постепенно се появява и обичаят, известен като trick-or-treat (почерпи, за да не ти напакостя) и тогава започват да се раздават различни лакомства.В края на ХIХ век Halloween се превръща във всенароден празник в Америка, свързан с веселия и маскаради. Започват да се организират вечерни партита с игри и почерпки, а децата се маскират в страшни костюми.Според митовете, най-важното е да бъдеш част от празника. Символът на този празник е тиквата.Хората украсяват къщите си с най-различни видове тикви и чудовища. Днес празникът е просто ден, в който можеш да се преоблечеш като любим телевизионен или фиктивен герой, да „смениш” професията си за ден и да почукаш на вратата на съседа, без да те гледа странно, можеш да се веселиш и да се шегуваш с познати, с една дума - истински да се забавляваш !!!

Facebook

събота, 30 октомври 2010 г.

Будители има, но масата спи!

Звънът на камбаната кънти в пустотата

Заспали сме дълбоко. Отвсякъде. За българщината. Толкова дълбоко, че чак не сънуваме. Скрили сме се в черупките си като костенурки и нямаме никакво желание да подадем главите си навън, дори само да се огледаме. Дори да чуваме, че чукат по нашата здрава рогова повърхност, не смеем да проявим активност. Да видим - кой ни притеснява? Защо ни буди? Какво иска да ни каже? Може пък да има смисъл.

Вече двайсет и кусур години се лутаме в кошмара на българската социално-културна действителност. И за да я преодолеем по-безболезнено, се капсуловаме по-здраво - за всичко около нас. И дори във времето винаги да се е намирал някой единак, който да надигне глас, да се опита да разлюлее по-силно камбаната, за да може звънът й да бодне в душите заспалите - масата спи. Непробудно. Как тогава да съхраним българското слово и да го опазим от инвазията на чуждиците? Как да се изправим и да спрем всичко неродно, което застрашава да посегне на корените ни? Явно звънът на единиците, които се опитват да ни събудят (а такива винаги е имало) не е достатъчно силен, за да се възприеме като идея, като обща цел, а остава да кънти в пустотата и единственият му ответ е ехото...

Днес съвременни имена на будители не можем да назовем. И е напълно естествено. Дано обаче го направят поколенията след нас, когато "днес" за тях ще бъде "минало". Както в освободената от османско владичество България и интелигенцията, и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Дано и те го направят. Да изпитат необходимостта да отдадат заслужената признателност към народните будители като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. Както са го правили през Възраждането. Дано! Защото всяко време си има своите будители

Но през Античността, Средновековието и Възраждането масата е "попивала". Дори и в различна степен хората са се обединявали около идеи, проповядвани от някой, тогава неразпознат като будител. А днес? Може би характерната ни черта е разединението - колкото по-сами, толкова по-добре! И нека ни будят, но ние не ги чуваме, защото спим дълбоко. А дори и нещо да доловим - не им вярваме. Защото вече вроговените ни възприятия ни пречат да разпознаем лъжебудителите от истинските. И не можем да бъдем единни. Не можем да бъдем маса, обединила се около една истинска, важна, неоспорима идея. За да стане ясно, че тя е значима и има смисъл да очертае отделна глава в историята ни след време. А тези, истинските, около които сме се обединили днес, поколенията без колебание да нарекат будители. И да поставят имената им редом до тези на Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други...

За пръв път Денят на народните будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава на датата 19 октомври се е отбелязвал денят на св. Йоан Рилски. (След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 г., Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не прави поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския, според който денят 1 ноември по държавния календар е бил 19 октомври - Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец).

През 1922 г. министърът на народното просвещение на България Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията му. 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Ако се върнем назад и проследим историческите факти, ще видим, че всъщност будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока древност. Като думите на Орфей, който е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете.

Дали не е будител и тракиецът Спартак, който успява да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя и с тази непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона?

А унищожаването на 52 болярски рода (от които 50 на древните българи и само 2 - славянски) от княз Борис през Средновековието? За да покръсти целия народ и по-късно България да даде култура на голяма част от славянския свят. А делото на неговия син цар Симеон? Наречен с право Велики заради уникалното си управление, останало в историята като "Златен век" на българската култура. Когато процъфтяват книжнината, изкуствата, архитектурата. Тук не може да бъде проспуснато делото на братята Кирил и Методий и техните ученици Сава, Наум, Климент, Горазд и Ангеларий, без които "Златният век" не би се случил.

А Българското възраждане? То не е опит за налагане на чужди идеи, за възстановяване на нещо, което е вън от нас (както Западно-европейското е опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация). Българските опити са към отстояване на собственото минало - Йоан Рилски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Козма и много други. А всички, обединили се около тази идея, са наречени будители. Чиято цел е била не само да събудят масата от сън, а да накарат хората да променят себе си и битието, в което живеят...

Росица Николова

петък, 29 октомври 2010 г.

Кой ще смуче голямата пура!?

Все си мисля, че човек, който не се учи от грешките си е меко казано, неразумен.
Не знам, какво да мисля, обаче, за група хора, която не се учи от грешките си.
Всички в България, станахме свидетели на фала с неразумно високия акциз на цигарите. Направена веднъж, подобна грешка е, ако не невъзможно, то е толкова изключително трудно поправима, че ако някой е способен да я поправи, то този някой е с далеч, по-високи способности от този, който я е допуснал, а за допусналия я, остава само един скъп и прескъп урок.
Ако има поне малко разум, поне малко.
Какво се случва, обаче? След тази, вчера научаваме, че на по-висок акциз, ще бъде обложен и рязания тютюн. За да се изравни пушенето на ръчно направени цигари с това на фабричните. Някой изобщо направил ли си е труда да провери, колко по-ниско е всъщност пушенето на тютюн, купен от магазините, с платен акциз? Пестят се няколко стотинки. Пушенето му е почти толкова рентабилно, колкото и на цигарите.
Ако се купува тютюн от магазините, то е заради психологическия ефект, че това все пак е най-евтиното законно, което може да се пуши, малко са пушачите - "гастрономи", които усещат, че вкуса е малко по-добър от някои по-евтини цигари и още по-малко тези, като мен на които им е приятно да си щракат отвреме - навреме с машинката. Повечето от тях, не им се занимава да потърсят качествен неопакован тютюн, какъвто като дългогидешен пушач, уверявам ви, не се намира трудно. От това идва голямото пестене и държавата си остава и без акциза, който е досега. Но вдигне ли се още малко, ще остане напълно и без това, което взима досега.
И без друго контрабандните цигари са по-евтини от саморъчните, но когато станат много по-евтини, кой ще се занимава да прави саморъчни. Ако прави, то, ще е като си купува тютюн, необложен с акциз. Директно от производителя, а тютюнопроизводителите и без друго са гладни, и много по-малко пари, ще идат точно при онзи, който е вложил някакъв труд за тях.
Това е най-доброто в цялата история.
Отказал цигари няма да има. Порок не се отказва по-принуда или ако се отказва е много трудно, и ако не беше толкова трудно нямаше да има клиники за алкохолици/в които уверявам ви, лечението е по-малко от петдесет процента сигурно/, нямаше да има наркокомуни, които все пак не решават проблемите, нито затворите да са пълни с хазартни натури, направили някое закононарушение за да има с какво да задоволят изгарящата ги страст.
Това, което е най-лошото в цялата история. Никак не ми пука за държавна хазна, която колкото и да има, все "няма" и това, че ще поизгуби не е мой проблем, но е и мой проблем, и проблем на всеки, кой ще се напечели за нейна сметка.
Организираната престъпност е нищо без капитала си, а основния ресурс за натрупването му е някоя широка потребност от нещо, което е незаконно. Ембарго, сух режим и т.н.
Поощрявайки необходимостта ни да търсим незаконни начини, държавни мъже, поощряват организираната престъпност, създаването на нови босове, които ще завещаят, като проблем на следващи техни приемници.
И това се знае, и това беше писано още в края на миналата година, преди увеличаването на акциза на цигарите.
Нямало да има такова нещо. Временно било. До един момент, подобни изказвания не звучаха като фарс, но има случаи, когато наглото отричане на фактите, дори да е повторено стократно или хилядократно, пак не може да изкриви очевидната истина. И този случай е един от тях.
И какво става? Все още прясната грешка се повтаря.
Все си мисля, че човек, който се учи от грешките си е меко казано, неразумен.
А когато цяла група хора не се учи от грешките си, не е ясно, кой ще смуче накрая голямата пура.

Cefulestevan

Престъпни намерения...

Никога не съм имала особени криминални наклонности.

Ако не броим това, че във втори клас задигнах две лъжици от училищния стол, след което ги зарових дълбоко в телефонния указател, а когато родителските тела се изнесоха от вкъщи, замерях с тях /с лъжиците, не с телата/ трамваите, които влизаха в тунела на НДК.

С това криминалното ми досие се изчерпва. И ето че вчера за една бройка да се превърна в кръвожаден, безмилостен и безскрупулен престъпник. Какво се случи ли?

Излизам си значи аз от басейна, където насмалко да се удавя, тъй като ми се схванаха и двата прасеца на дълбочина /или може би плитчина/ метър и педесе. Успях да издрапам дотам, дето водата ти стига до коленете, и с изплезен език и вдървени крайници реших, че май трябва да излизам преди да съм се разстлала на дъното.

Отръсках козина, източих половин кило хлор от очите и тръгнах по широкия свят да се прибирам. И както си ходя такава – рошава и мокра, съзирам най-червената, прекрасна, възхитителна кола. Моята кола. Искам да кажа – колата-мечта. Чисто новичка спортна Мазда, паркирана абсолютно безочливо под ослепителните слънчеви лъчи.

Грхгрхххргггхх, казвам аз отчетливо, спъвам се три пъти в три различни плочки, спирам на средата на улицата и почвам да я зяпам с лигаво обожание, а някакви нахалници, дето искат да минават, почват да ми свиркат.

Обяснявам им жестомимично, че са ми схванати прасците и ще чакат, а ако желаят – да ме заобиколят, аз няма да мръдна и точка, дето се вика.

И продължавам да я гледам. Страшна красота, направо ме заболяха очите. Сега ще кажете, че е от хлора, ама не. Почвам небрежно да я доближавам, ей така – за я разгледам. И в един момент ми хрумва, че мога да я гепя – хвърлям раницата в нея и отпрашвам със сто към Екватора. Да, ама как се отнема противозаконно автомобил? Със сигурност не съм оборудвана подходящо, пък не вярвам да успея да строша страничното стъкло с джапанка.

Егати тъпотията, викам си, сега ти е паднало да откраднеш колата-мечта, и да нямаш една отвертка в себе си. Не че по принцип си нося, ама нá – веднъж ми потрябва, и няма. А тя, мръсницата, седи и се перчи, огряна от слънцето. Озъбих й се и продължих да мисля.

Викам си – сега ще полегна, така мокра и морна, на предния капак, и ще изчакам да се появи собственикът, за да го омая.

Погледнах се в стъклото, да видя на какво приличам, и така се слисах, че отстъпих две крачки назад и някакво накуцващо врабче за една бройка да погине в пътнотранспортното произшествие.

Как ще го омайваш, бе, жена? Сред кратък анализ на външността установявам, че приличам на нещо, довлечено от най-угнетената и пършива котка околовръст.

Така не се омайва и гробар, казвам си аз, а червените ми заради водата в басейна очи проблясват зловещо. Една кола даже спря, явно ме помисли за светофар и зачака да светне зелено.
Продължавам да се оглеждам в стъклата, и решавам, че е малко прекалено да се реша насред Плиска, затова ще си седя рошава. Може пък да му хареса, баба му все вчесана е ходила.

Ще заложиш на кахърен поглед, навивам се аз – това поне го умееш. Все пак, доста изпити изкара точно така, продължава да ми говори другата Аз. Добре, бе, казвам, ще го гледам, ще свеждам свенлив поглед и ще мигам с ресници. Ресници ли им се викаше или ресни? Както и да е.

Разбира се, екстравагантният цвят, обагрил склерите ми, може и да прецака работата. Склера е онова, дето му викат «бялото на очите», само дето при мен беше с цвета на пазарджишки домат. Та с тоя колорит в зъркелите, човекът ще ме обърка с лама в разможителен период, аргументирам се аз, и продължавам да се чудя кво да правя, щото освен отвертки, се оказва, че не си нося и капки за очи. И въобще съм една доста неподготвена за живота особа, даже почвам да се чудя как съм оцелявала досега.

Постоях още малко, докато разумът надделя. Умозаключих, че всеки нормален човек, като ме види легнала на капака на колата му, с капеща от косата вода, маратонки и раница на гърба, в която има подгизнала хавлия и плувна шапка, ще повика ХЕИ, Агенцията за борба с градушките и служители на Института по заразни и паразитни болести, за да ме обезвредят. Пък в края на краищата - и аз душа нося.

Затова се врътнах нацупено, отидох до банкомата, изтеглих пари и си купих тринайсет вида маслини, щото те ме успокояват.

И после, докато ги ядях, си мислех колко малко всъщност му трябва на човек, за да стане престъпник. Очевидно у всеки от нас дреме една мини Коза Ностра, която само чака сгоден случай, за да надигне килърска глава и да почне да коли и беси наред. И да краде коли в моя случай.

Така че, ако обичате, повече не си паркирайте червените Мазди под път и над път. Не за друго, ама ще се разоря с тея маслини.

Красита

Ееее, те на това му се вика любов!

Виновният....

Валери Петров

Нямаше как. Беше истинска хала. Лаеше страшно и прежалих го аз. Взех го в колата и далеч от квартала ...го пуснах навънка и дадох газ. Беше ми тежко, но повтарям го пак лаеше страшно и нямаше как. И ето, след седмица нещо драска вратата, нещо чука с опашка, скимти и квичи, нещо ми скача по рамената, нещо ме гледа със сълзи в очи! Мръсен и кален, отслабнал и жален, с една рана дълбока отстрани на хълбока, търка се в мене и гледам го аз, слушам, разбирам му кучия глас: "Господарю - той казва, - господарю любими, от сърце ти се моля, вината прости ми! Аз съм твоето куче! Аз не знам как се случи! Гледай, вярна муцуна във краката ти слагам: честна кучешка дума, не съм искал да бягам! Сигур там зад завоя съм се някак отбил и загубил съм твоя автомобил! Ау, как беше ужасно! Ау, как беше опасно! Стигах няколко пъти до един магазин, но закрит бе дъха ти от лъха на бензин! Ти навярно си свирил и ругал своя пес, но и аз съм те дирил седем дена до днес! Опрости ми вината! Отвори ми вратата! Няма вече да шавам, свойто място ще зная и от днес обещавам дваж по-силно да л...ая!" - Влизай! - казвам му строго. - Но сърдит съм ти много, няма никога вече да те водя далече!

Нели Манова

Бацилус булгарикус...

Едно нещо не може да й се отрече на демокрацията.

Ако не друго, поне донесе разнообразие от кисело мляко в кварталните бакалии, с леки прекъсвания през така наречената Луканова зима, когато нямаше нищо друго освен пирожки с пълнеж от неидентифицирано месо, продавани върху щайги на спирките на ХМС-то и 43-ти блок.

Докато навремето ядяхме Снежанка /не салатата/ и за зло или добро с нея изборът се изчерпваше, сега възможностите са много. Много повече, отколкото дори можете да си представите. Нека разгледаме какво предлага пазарът на кисело мляко, разделен по няколко показателя.

Масленост:

От 0.1% до умопомрачителните 7% - каквото ти душа иска. Първото по-скоро мяза на нещо като айран, разбъркан с петъчната вода на басейн Академик.

Девиациите в маслеността от 0.1% до 7% също са твърде разнообразни - 1.5%, 2%, 2.1%, 3.6%, 4.5%. Фибоначи вероятно би открил някаква взаимовръзка между тях, но това е предмет на друго изследване.

Доколко обаче описаните стойности отговарят на реалността, никой не знае. Ако държите ужасно много на точността на мазнините и не ви е срам, бихте могли да ходите в магазина, оборудвани с минилаборатория за анализ на физико-химичните показатели. Така винаги ще сте наясно какво консумирате или просто ще се откажете да консумирате.

Наименование:

Киселото мляко в България е личност. То е стълб, опора и фундамент на всяко българско семейство и неговия общ храносмилателен тракт, така че заслужава подобаващо име. Както и с маслеността, и тук изборът е голям, но ще разгледаме най-колоритните.

Елена. Малко вероятно е да е кръстено на Хубавата такава, по-скоро е на съпругата на млекопроизводителя, или пък на името на най-личната му крава. Всъщност е кръстено на града, разбирам впоследствие, за което благодаря.

Все пак името е леснозапомнящо се, типично българско и навява мисли за румени бузи и очи като синчец.

Съвсем различно би било, ако то бе Величка, Благовеста или Анастасия. Само си представете как се изправяте пред продавачката и казвате „две биволски анастасии от четири цяло и пет процента“. Някак не върви, дори е обидно.

Бор-чвор. Това определено не е кисело мляко за поетични души и романтични дами. Това е мляко за строители, кантонери, кофражисти, заварчици и, разбира се, за Бойко Борисов. Това е мляко, което трябва да бъде загребвано откривисто с лъжица, държана здраво от възлеста мъжка ръка. Може и без лъжица - направо с възлестата ръка. Или най-добре директно изсипвано в гърлото.

Ако съм на мястото на производителя обаче, ще се замисля и за женски вариант на продукта. За момента ми хрумват имена като Ела-смола, Клонка-вихрогонка /бонка, донка??/, Филиз-пиниз /кервиз, маркиз/.

На баба. Тук кисело-млечната дискриминация блъска грубо и право в очите. Как така само на баба? А дядо???? А леля? Вуйна, чичо, учинайка? Да не говорим за мама и татко. Изключително брутален пропуск, който донякъде е смекчен единствено от факта, че маслените флуктуации тук са на ниво 1.5 и 4.5 процента, та поне имаш някакъв избор от баби.

На дядо на село. Ето ти нà някакъв опит за замазване на гореописания гаф. Пак обаче съществува проблем от дискриминационно естество. Докато баба си е само баба, без да се упоменава произходът, местожителството и сексуалната й ориентация, тук нещата не стоят точно така.

Някой сигурно е бил доста ядосан на дядо, затова не е пропуснал да спомене, че той, дядо, е на село. Така пазарната ниша на мутресите, новобогаташите и особено на тези, които някога са били на село, а сега са на Попа, завинаги е загубена.

Пършевица. Добре избрано име с географска етимология. Прави впечатление изобилието на беззвучни съгласни, а единственият проблем тук е ако забравите името и в паниката си го замените с Бъндерица, Боерица, Звездица, Острица и най-вече с Попови ливади. Не за друго, но няма да ви разберат какво искате.

Аида. Кисело мляко за диригенти, оперни певци и музиковеди. Докато бива консумирано, навява мисли за брилянтно вибрато, орнаментика и партитури. Някой все пак е проявил благоразумие при избора на име, защото можеше и да е „Царицата на чардаша“ във вариант три цяло и шест и четири цяло и пет процента, „Ако бях цар“ във вариант на млечно-кисела напитка тип айран, или пък „Дидона и Еней“ с праскови и фибри.

Хипноза. Вероятно би било любимото кисело мляко на чичко Фройд. Също така може би е достоен заместител на амфетите, халюциногенните гъби и хашиша. Ако го пробвате и изпитате някакви особени усещания – пишете ни, след като се отървете от розовите слонове, сините мишки и най-вече крокодилите, свили гнездо върху гардероба.

Култура. Подозренията са, че това е млякото, което Стефан Данаилов винаги притежава в хладилника си и на което никога няма да каже збогом. Това също така е мляко за хора, които няма да ви настъпят в метрото, а ако случайно го направят, ще ви се извинят тринайсет пъти. Името е избрано с вкус и естетика и изключва потребители като квартални дилъри, шофьори на маршрутки и тираджии, но те пък вероятно попадат в графата „Бор-чвор“ /вж по-горе/.

Освен по масленост и име, киселите млека се различават и по целта, с която се консумират. Някои са само за здрави кости /на цялото семейство, плюс съседите от долния етаж/, други са специално за жени в менопауза, а трети са за реглаж на задния мост. Вероятно има някое, което обединява всичките полезности наведнъж, но още не сме го открили.

И ако сред цялата тая бацилена хубост все още не сте открили своето лично кисело мляко и ви предстои дълго дзверене в магазина, най-добре си оставете още един ден за размисъл.

Вместо това можете да се снабдите с био-близалка, 50 стинки парчето, на касата. Надали е полезна, но вероятно и не вреди.

Красита

Ей ся стана боя...

Тухли, мазилка и...лед

Тази вечер. Оставила съм си колата пред офиса, за да си спестя 3-часовото пътуване до вкъщи, решавайки да се правя на съвременен Миклухо Маклай. И имам успех!

Столичната улица Иван Асен II, близо до бившата Класическа гимназия. Надписът просто ми вади очите.

ВНИМАНИЕ!, крещят в истерия яркочервените букви и навяват мисли за нападение на извънземен разум /поради липса на земен/. Ако не и нещо по-лошо, въпреки че нападението, според мен, всъщност би се отразило крайно положително върху човечеството.

Спирам се, щото не мога да отмина такъв зов с безразличие. Не съм такава.

ОПАСНОСТ!, продължава с крясъците и вторият ред, в случай, че ВНИМАНИЕ! не е било достатъчно стресиращо. Цялостната обстановка заприличва на нещо от компетенцията на Гражданска защита, Агенцията за борба с градушките и най-вече Хорейшио.

Таман се чудя дали вече да не звъня на 112, и се зачитам в продължението.

Падащи тухли, мазилка и лед.

Ооо, джой!!!

Не едно.

Не две.

ЦЕЛИ ТРИ неща се сипят отгоре, плюс това – подредени.

Тухли, мазилка и лед.

Първо те цапардосват циглите. След това пада мазилката – нещо като довършителни работи. И накрая ледът изиграва ролята на криоген, който те запазва съвършен и непокънат за идните поколения.

Стоя в ступор и гледам надписа, а животът ми може би изтича /между първата тухла и последното парче лед/.... Смътно виждам следващ ред.

Гледай нагоре, заобикаляй!

?!?

Ама едновременно ли?!?

Щото аз не мога!

Хем да гледам нагоре, хем да заобикалям. Тва да не е Денсинг старс, бе?! Пък и ще ми нареждат....

Плюс това не уточнявате какво точно да заобикалям. Да приемем, че гледам нагоре, което е доста рядък начин на придвижване, но да го допуснем.

Значи, ходя, гледам нагоре и виждам как към физиономията ми приближава тухла.

/в учебника по математика биха ви попитали за колко време ще дойде Бърза помощ, но аз ще ви го спестя/

Значи, в така възникналата ситуация, тухлата ли трябва да заобиколя или труповете на предишните нещастници, които нито са гледали нагоре, нито са заобикаляли, и по тази причина са поели пълната красота на удара?

А?

Въобще – много неясно послание. Пълно със загадки. Единственото сигурно нещо са съставките. Няма шест-пет, само тухли /четворки/. И мазилка. И лед. Кво повече може да искаш?