Богатството на българския език.....

...На симпозиум лингвистите обсъждат езиковите проблеми и всеки хвалел колко съвършен е неговия си език,как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т.н.

На доцент Ганев – българския представител му омръзнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:

Дами и господа, моите почитания на Вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския! Ето, приготвил съм Ви няколко примера в подкрепа на твърдението ми:

1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между “капе” и “тече”?

Няма такъв – проверил
Съм специално А в българския
език има – “църцори”.

2. Има ли някой език, в който да има 4 степени на сравнение – няма!

А на български има:
· Далече, по-далече, най-далече, на майната си!
· Или – готина, по-готина, най-готина, баахмааму!

3. Има ли език, в който да има минало свършено, незапомнено време?

Не, няма! А на български има:
бил съм се би напил.


4. Имате ли Вие бъдеще евентуално време в миналото?

Нямате, но ние имаме:
Щял съм бил да работя.

5. Колко начина имате да кажете по заобиколен начин “не знам”, когато Ви питат нещо?

Общо взето всички се свеждат до: “I don,t know” “No idea” “I got no clue”.

А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: “Казва ли ти някой!”, “А сега де!”, “Е..еш ли му мамата?”, “ А сега ме хвана!”

6. И накрая, господа – хайде кажете – има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език ?

7. Няма!

А на Български има – това е думата “ ТАКОВА”.

На последната 6-та точка американският делегат не повярвал и казал:

- Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!

- Разбира се Mr. Smith заповядайте в България да проверите!
И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София ришел да пробва вълшебната дума.

Отишъл на информацията и казал:
- Моля Ви, таковайте ми едно такси!
Служителката набрала един номер и таксито пристига.

Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
- Моля Ви, таковайте ме до най-луксозния хотел в София!
- Няма проблем – бум в “Шератон”.

Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
- Моля Ви таковайте ми една стая за 5 нощувки!
- Няма проблем – регистрират го, дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята.
Томас е като треснат, но продължава да тества думата, не вярвайки на ушите и очте си.

Сяда в ресторанта и казва:
- Моля Ви, таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон!
След малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
“Oh my God, he was right – it really works” – признал накрая Тома Неверни.

На сутринта:
Станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи.

Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите:

- Моля Ви, таковайте ме отзад!

При което оня се оказал услужлив човечец - ( ми чужденец все пак-няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни, я) – и съответно го “ таковал”.

Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал ( все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите, споделил преживяванията си, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал:

- Ооо, аз забравих да Ви предупредя колега, че глаголът “таковане” се спряга неправилно на гол гъз......

Сняг бавно пада....

Виждате ли какво става навън?

Виждате ли какво става навън, вали първият сняг! В такъв случай се казва ЧЕСТИТ ПЪРВИ СНЯГ!
Знам, че ще ни донесе проблеми, студенко ще ни е, ще се образуват едни задръствания, в "тази посока" (както казва един наш министър) ще се усъвършенстват доста от ругатните. Както всяка година, това на което преди му казваха "зима", сега ще се превърне в "природно бедствие". Но, мен ме кефи и затова Ви го честитя. То като дойде зимата и няма сняг, си не е работа.
Сега ще се почнат едни трескави пъклени планове за ски, шейни, бой с топки. Аз вече се виждам в парка с изумените мопсчета, та те не знаят що е това сняг. Ще има да подскачат и да ближат бялото и студено нещо. Май трябва да им изпея печничката: "Шаро тревожно тръсна глава, как е възможно, що е това?".
Няма да Ви досаждам повече, само ще Ви поздравя с една подобаваща песен за случая, в изпълнение на Стефан Воронов и започвам да подготвям "зимната колекция от усмивки".

Blog.bg

Чудо ли е станало!?

Уважаеми сънародници, тия дни, когато есента дойде и по нашите ширини и дължини, се случи може би чудо, в ненагледния морски град – Бургас! Първата асоциация може би ще Ви бъде, че се е появил светец или че опита, да светят маслото на виден сенчест бизнесмен, е пропаднал по чуден начин. Тъй ще си помислите, но определено няма да сте прави! Не такова чудо е станало, както и че не се е появила златна рибка, която да изпълнява желанията на простосмъртния електорат! За никакви рибки и светци не иде реч, а за една чудна история, която се разиграла в един съвсем обикновен блок. Представяте ли си, съвсем случайно съпруга на редови митничар намерила торба пълна пари, пред входа на апартамента си? Някой ще рече, че какво толкоз чудно има на митничар да се дават пари? Да, наистина нищо чудно няма в това, но обикновено пари на митничар се дават в митницата или в някое заведение, или на закътано място и то на четири очи. В случая очите са били две и за малко митничарската жена да помисли торбата с 4700 лева за боклук и да я изхвърли. Още по чудно било това, което сторила после жената! Можете ли да си представите тя вместо да прибере парата вкъщи и дая я заключи в сейфа си взела, че се обадила в близкото МВР и им предала парите? С това обаче не свършват чудесата крайморски! Близо седмица след като предала парите никой не си потърсил “изгубените” пари! Сега да се замислим дали това са чудеса или не! От където и да погледнем случката все на чудо ни заприличва, защото истинско чудо е така да се дават пари на митничар, още по-голямо чудо е да не бъдат взети и разбира се най-голямо чудо е никой в Бургас да не иска 4700 лева! Тъй че не едно, а три чудеса са се случили в един български град и това направо си е за рекордите на Гинес!

Арт Хуморан

Проверка на теглото...ама... аде, де!

Холивуд ряпа да ядеееее.....

Уважаеми съграждани и съселяни, знаете ли, че може би трябва да се гордеем с българското си дередже? Как пък не, сигурно би изкоментирал някой зевзек, но определено няма да е прав? Защо ли, много просто, ето тия дни за кой ли път стана ясно, че почваме да надминаваме новите ни големи братя американците? Правилно се досещате, че по цени на бензин, пилешко и разни други нещица ги бием не от вчера! С последните показни грабежи, обаче, из родината ни мила, ударихме в земята и гордостта на Америка – Холивуд. Те такива екшъни в меката на световното кино никога няма да видите! Тъй де, от къде толкова реализъм или непринуденост при главните герои и статистите ще има? Колкото и да се напъват прочутите холивудски сценаристи и режисьори пак няма как да измислят такива, гениални от една страна и близки до живота от друга, екшън сцени! Жалко само, че тези показни сцени рядко се заснемат! Представяте ли си ако турим по някоя камера на по банки и тото-пунктове, пък защо не и навред из София какви супер екшъни ще почне да бълва България? То няма да е филм или два! Цели сериали снимани, и денем и нощем и зиме и лете, ще се пръкват на бял свят! Тъй де, като се замислим средно по три показни грабежа стават на месец, а това си прави има няма по цели три серии. Ще залеем света с супер продукции и Холивуд ще има да въздиша по загубената си слава и пари! Така докато се усетим ще минем по стандарт западноевропейците и те милите ще ни молят да влезем в Шенген, за да вдигнем стандарта им на живот!

Арт Хуморан

Кой е Виновен!?

Знаете ли, че скоро се установи, кой е виновен за наднорменото тегло? Да, не си помислите случайно, че това е немотията, която ни принуждава да плюскаме ниско калорична и некачествена храна? Не, това не е вярно! Може през ум да, Ви, мине мисълта, че това е от стреса, на който сме подложени всеки ден? Верно е, че не минава ден и нощ, в които да не ни тапосат на обяд или вечеря, кого убили или взривили или щели да обезглавят. Верно е, че това обикновено води до настървено инстинктивно омитане на чиниите. Верно, но не от това! Еволюцията е виновна за това! Хубаво е да не се бърка с еволюцията на цените на какво ли не. Става въпрос за еволюцията на човека. Още от древни времена, когато човекът е бил маймунообразен, гладът бил чест негов спътник. То като се позамислим малко май и сега гладът е чест спътник за доста хора, пък и май напоследък на маймуни ни правят често. Да се върнем обаче на еволюцията! И през тъмните средни векове, гладът е бил често явление. Само царе, принцове, барони и тем подобни се тъпчели до насита. То като се позамислим и сега не е много по-светло за част от народа, дето не може да си плати сметките за ток, пък и наркобароните съвсем се оядоха, ама май много почнахме да мислим, покрай тая еволюция! През цялото време, откак човек човекува, гладът е бил спътник човешки. За да преживее тялото, на нашият праотец, е започвало да забавя обмяната на веществата. Пустото му тяло приемало всяко ново тегло за нормално. След това мозъкът почвал с всички сили да брани завоюваните килограми. Така че да се си помислите, че ниският стандарт на живот или лошото управление е виновно за наднорменото, Ви,тегло? Това изобщо не трябва да, Ви, минава през ум! Виновна е Еволюцията, а защо не и Революцията или, пък прехода към демокрация.

Арт Хуморан

Настъргалки...разни едни такива!

Вицове....

Собственик на дог се оплаква на ветеринарния лекар: - Кучето ми постоянно гони автомобилите. - Всяко куче прави това. - Да, но моето ги хваща и после си ги заравя в градината... Кокошката снесла пет килограмово яйце. При нея изпращат репортер от местният вестник. - Как стана това? - Тайна. - Какви са бъдещите ви планове? - Да снеса шест килограмово яйце. След това репортерът задава въпроси на петела: - Как стана това? - Тайна! - Какви са следващите ви планове? - Да счупя главата на щрауса! Отишъл принца при царя: - Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето? - Да, ето ръката на принцесата... "Всеки би постъпил така на мое място..." - казал Херкулес, след като удушил с голи ръце Немейския лъв. Млад мъж отива да се изповяда. Свещеникът взима кандилницата и казва: - Кажи, чедо! - Отче, оправял съм козата. - Простено да ти е! - Отче, оправял съм вдовички. - Простено да ти е! - Отче, голям грях имам - оправял съм ученички и студентки... - Къде ги намирате бе, при мен само бабички идват! Новобранец се оплаква на старшината: - Другарю старшина, откраднаха ми иглата! - Аз колко пъти съм ви казвал да си надписвате вещите! Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло. Бащата: - Сине донеси от колата тесто - ще ловим на него. Синът: - Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох. - Е нищо, донеси хляба! - Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия. - Значи да знаеш - никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим! На митницата: - Алкохол носите ли? - Не. Цигари имате ли? - Не. - Оръжие, наркотици? - Не. - Да ви продадем малко? Иванчо пита баща си: - Тате, твойте очила колко пъти увеличават? - Три пъти. - Добре тогава ето ти бележника ми.

Бананова република!?

Уважаеми читатели, от доста време си задавам въпроса:”Каква всъщност република сме?”! До преди 20 години бяхме Народна република или по-точно “доматена република”, защото бяхме известни с доматите си! Тъй де, хиляди влакови композиции с консервирани домати изнесохме в братския Съветски съюз! Сега вече времената са други и други са братята ни! Ма, то и климатът се промени до неузнаваемост и в родината ни почнаха да садят киви, маслини, а от скоро и банани! Като рекохме “банани” защо да не предположим, че ще се превърнем в “Бананова република”? Тъй де, то и без туй вече почнахме да ги садим в южна България? Сигурно със затоплянето на климата и в северна България ще се появят бананови горички и горища! Така неусетно ще се превърнем в износител на банани и хората, по света, с право ще ни възприемат за бананова република! Още повече, защото и на маймуни ни направиха, през годините на прехода! Така че, всичко е на лице да сме “Бананова република” и банани, и маймуни! Даже много скоро може да се сдобием и с президент на Бразилия от български произход. Всеки знае, че в необятната Южноамериканска държава банани на път и под път. Тогава като сме се сродили с тази огромна, бананова република, защо аджеба да не сме и ние такава? Само дето Бразилия е втората по растеж икономика в света с много по-голям от нашия брутен национален продукт, но това е друга тема, пък и във всичко ли ще се сравняваме с нея?

Песента на мускетарите....

Иде ли?

Обстоятелствени пояснения около 681г.


Никак не му беше лесно на кана.

Това, че от дни насам седеше по цял ден на хълма до мочурливия бряг на голямата мътна река и размишляваше не оправяше положението ни най-малко, напротив...

И при боилите, и при бойците, и при булките им, ежечасно ставаше все по-осезаемо едно подмолно недоволството, не точно от него, опазил го Тангра, но - най-общо казано - от обстоятелствата, но то винаги така започва. И сега първо се заоплакваха от комарите, дето хапели децата, после климата бил нещо кофти, та конете се поболявали, че и тревата не била това, дето трябва да е и изведнъж току виж вече нищо не е наред. А стигне ли се един път дотам, ясно кой е виновен, кана, че кой друг и това е моментът в който обстоятелствата те застигат и ти подлагат крак. Както и да го въртеше и сучеше, нещо трябваше да предприеме и то час по скоро.

Тъй де, обстоятелствата. Те се зададоха изведнъж. Баща му, Тангра да го прости, си отиде от този свят точно навреме, т.е. преди обстоятелствата да го застигнат. Каза няколко думи на синовете си за изпроводяк и склопи очи. Измъкна се стария хитрец, помисли си със завист кана, измъкна се и какво остави? Няколко приказки, дето който и от бойците да питаш, може да ти ги изпее, защото всеки баща ги повтаря на синовете си, като няма какво друго да им остави.

И после стана, както ставаше винаги. Забравили всички бащински съвети и предварителни уговорки всеки тръгна накъдето му скимна. Единия брат, за когото въобще не беше ясно дали наистина му е брат, изведнъж заяви, че който иска може да чака хазарите да дойдат и да му разпорят това-онова, ама той няма такова намерение. След което събра приятелите си заедно с домочадието им и се запиля някъде на запад, потъна зад едни вечно заснежени планини и ни се чу, ни се видя повече.

Още не се бяха успокоили духовете и по-големия му брат почна да си стяга багажа. На въпроса къде е хукнал той само вдигаше рамене и даваше да се разбере, че му е абсолютно все едно къде ще се установи, само точно тука не ще да остава за нищо на света. След време се чу, че се е настанил със своите хора между едни чукари на ръба на империята, плячкосва сегиз-тогиз близките й градове, въобще, живее си живота и хич не го е еня за родата. Канът му беше изпратил вестоносци да го питат какво става с това, дето го бяха мислили едно време. Да направи държава му кажете, гласеше отговора, който му донесоха, да направи, па тогава пак да се обади. Досега всичките я бяха карали без държава, та не беше съвсем ясно брат му дали знаеше въобще за какво говори, а не беше изключено и вестоносците да бяха попрекалили с пиенето, докато са чакали отговора.

Канът мислено махна с ръка. Къде ти държава сред тази тръстика, до тая мътна река, сред рояци от комари, без пътища, без комуникационна мрежа и без връзки със международната общност, това да не ти е Мединат Израел? А пък и от хората му никой нямаше дори бегла представа как се прави такова нещо. Както винаги липсваха кадри. Когато тръгваш последен обираш това, което е останало. Всичките те от една страна бяха едни невероятни готованковци, чакаха на него да се справи някак с обстоятелствата, а от друга страна речеше ли нещо, почваха да се мусят и кусури да му намират. Брат му донякъде беше прав, такива само една държава ги оправяше, но не беше никак ясно откъде трябва да се започне. От империята знаеше, че се назначават някакви министри ли, дипломати ли? Да, ама после, като ревнат всички "искам и аз!", де ще се дене? Пък и какъв ще е този министър, дето един телефон няма, да го изстреляш нанякъде по спешност, или поне да го нахокаш? Ако пък тръгне първо да праща дипломати насам-натам по другите земи наоколо, току виж новата му държава се опразнила за нула време. Ще им се услади на всичките да щъкат по чужбина, да яздят служебни кобили и после за друго не можеш ги хвана. Ха после си ги натиснал малко нещо, ха са поискали политическо убежище я в империята, я другаде. И после като тръгнат да го одумват хронистите, та за демокрацията, та за людските права... тя край няма да има.

Век като век ли беше това, та да прави държава?

Канът изпъна изтръпналия си крак, премести се на другия и го удари на философия:

В дълбока древност някак е било по-лесно. Заплюеш си някое парче ничия земя като твоя, и след като няма кой да те гледа в ръцете, започваш така, както ти скимне. Важното е да се погрижиш да се скалъпят няколко хубави легенди по въпроса. За героите, дошли някъде от равнината например, или отвъд морето. Или слезли (хайде, от мен да мине) от Балкана. И закриляни от боговете основали град. Или завоювали такъв. Или разработили технологията на киселото мляко и хванали монопол за целия континент.

Така ставаше до преди време, размишляваше кана, да, ама сега вече не става така. Няма и да си започнал и чуждите хронисти вече ще са наточили калемите и ще записват ли записват по дебелите книги, още преди да си сколасал да измислиш азбука и да напечаташ първия официоз. После правнуците ще четат историята си от чуждите хроники и ще има да се зверят. Къде се били заселили прадедите? При мътната река? При комарите? Не беше честно.

Ако можеше да се изчака още някой друг век с правенето на държава, пак можеше да стане по-лесно. Направо играчка щеше да си е. Пишеш няколко листа конституция, прочиташ я на международна пресконференция, като същевременно решително се дистанцираш от миналото и когато първата държава те признае искаш подкрепата на ООН-то и МВФ-то, като в замяна обещаваш, да не дърпаш ушите на малцинствата и да не развъждаш големи количества кока на своя земя. Работа за има-няма една седмица, най-много две.

Но сега щеше да е трудно, много трудно. Любезните му братя бяха оставили черната работа на него, да се грижи за историята и имиджа за пред бъдещите поколения. Хак ти е, съвсем се вкисна кана, като си си избрал ранното средновековие да правиш държава! Сега, ако не искаше да останат тука сред комарите, трябваше да се наместят на парче земя между племена по-опаки и от това, дето го предвождаше и после със зъби и нокти ден и нощ да го бранят. Или да се обърне към империята да им даде някакъв пущинак на периферията, срещу десетилетия гранична служба. Разбира се преди това трябваше да я убеди, че е добро момче и с него няма да си имат главоболия. Не че други не го бяха правили преди. Само че в империята имаха малко странно чуство за хумор, и хич не беше ясно накъде щяха да го командироват. Онези твърдоглавите, с хубавите руси невести, които преди него бяха минали мътната река без много да питат, тогава са били десет пъти повече хора от неговите и все пак част от тях империята беше успяла да разсели чак по сушавите ридове край топлото море. Сред тези от тях, които бяха останали край реката, през ден, през два се събираха групи на другия бряг и го питаха, няма ли да прецапа и той. Ще прецапам като му дойде времето, им бе отвърнал достойно. Очевидно все още не им беше ясен що за птица е, той и неговите хора. Но онези, русолявите, бяха кораво племе, смучеха яко и си падаха по сеира и кьотека, пък и владееха доста широк набор от мръснишки номера, които при сгоден случай прилагаха на своите неприятели. Ако се разчуеше, че е тръгнал да моли империята за парцел земя, където да си паркират конете, край, щеше да стане за резил сред тях и другите. Нямаше да го бръснат за слива, чак го втресе при тази мисъл, по-добре още сега да се удави в мътната река.

Вкратце можеше да се каже, че обстоятелствата го бяха обградили отвсякъде – както в пространството така и във времето.

Канът се шляпна по врата и замислено разтри кръвта и размазаното насекомо между пръстите си. Ако останеха още един сезон тука никак не беше ясно кои щяха да го изядат първи – комарите или собствените му хора. Защото те засега си траеха, но не се знаеше докога, а почнеха ли го веднъж, отърване нямаше. И всъщност, държава или не, единствения им път водеше отвъд реката, така че нямаше какво да се маят. Но преминеха ли я веднъж, империята можеше и да поизчака. Не се знаеше ни кога, ни къде ще им пресече пътя, а пък по равнината легионите щяха направо да ги разпердушинят, не беше то работа. То че без бой няма да мине, няма, кой иначе щеше да го уважава, но империята не биваше да се подценява. Най-добре щеше да стане, ако можеше да се завърже някакво малко стълкновение, ей така, проформа колкото да се разчуе поне сред онези русолявите отсреща. Тъй или иначе ще трябва да живеят сред тях, поне да се тачат. Ако пък и един, двама от имперските хронисти драснат някой друг ред – чиста работа, и грижата му за историята отпадаше. Моментът не беше много подходящ, но не беше и чак толкова зле случен. Империята си имаше доста грижи на другия край, едни превъртели идеолози с криви саби напираха от юг и приковаваха цялото внимание на стратезите в столицата. Това, че досега не му бяха пратили профилактично войска насреща показваше, че още не го брояха за сериозен противник. Което от друга страна беше жалко, защото мястото, където сега бяха заседнали за нищо не ставаше, но за една средно малка битка си беше направо идеално.

Значи трябваше да ги докарат тук, питаше се само как, защото дори да разтръбяха навсякъде, че ще правят държава, най-вероятно беше в столицата на първо време да пуснат само някой-друг виц по въпроса и толкоз.

Канът вдигна очи от мътната вода и погледът му се спря на раболепно стоящия на един хвърлей новобранец. Това пале беше най-големия натегач от целия стан, една отвратителна лепка, дето не се отделяше от него, дори когато му се налагаше да се усамоти зад някой храст. Кога ядеше и спеше не беше ясно. Като нищо може да е шпионин на империята, за момент го осени кана, но после отхвърли тази мисъл. Те, имперските тайни служби действаха другояче – обикновено се присламчваха към младото поколение боили и се опитваха отдалече да ги програмират. И неговия първороден по едно време се беше запилял към столицата, откъдето се ширеха странни слухове за страхотни купони в компанията на онова гъзарче Юси, синчето на василевса. Кана не отдаваше голямо значение на такива приятелства. В империята нещата понякога се меняха доста бързо – днеска си шеф, утре те прашат до Херсон без обратен билет, да си починеш на държавни разноски. Когато първородния му се върна, кана първо му дръпна един бой, след което го попита откъде е взел пари, да се развява из столицата. Младия му показа някакъв малък правоъгълен слитък със ситни златни букви. Неговия приятел Юси му го дал, с него се плащало без проблеми навсякъде, но канът много добре знаеше, че всички сметки рано или късно се оправят с твърда монета, затова прибра слитъка. На синчето Юси носа му щеше да бере ядове, както си падаше по лайфа и раздаваше кредитни карти наляво и надясно още преди да са му пораснали мустаци, но това вече не беше негова грижа.

Сега обаче този Юси и неговата компания можеха и да свършат една полезна работа. В главата на кана бавно започна да се оформя един план, за чието осъществяване по изключение не му трябваха ни братята, ни братовчедите и това беше най-голямото му предимство. Първо се почеса зад ухото, след което махна с ръка и новобранецът се затича към него. Я да викнеш сина ми, големия, да дойде при мен, заповяда му кана. Бойчето отпраши към стана.

Първородния му се зададе откъм шатрата на сестра си бавно и достойно. На кого ли чупи стойки, мислено се усмихна кана и го загледа по-внимателно. Наследникът му от няколко дена насам подчертано пазеше поведение, а при сестра си влизаше само, когато му трябваше някоя нова дрешка. Значи пак се готви да обикаля по дискотеките с Юси, си помисли кана, много добре! За къде се стягаш, на купон ли, запита го благо. Момчето, явно олепено, сведе поглед и почна да пристъпва от крак на крак. Кана го остави още малко да се погърчи, после бръкна в наметалото, извади оттам малкия златен слитък и му го подаде. На, каза, да не плащат други за тебе, че то срамота. Синът му отначало не можа да повярва, след това протегна колебливо ръка, но погледът му се изпълни с въпросителни. Няма нищо, леко подхвана канът, багатурът почна миналата седмица да ги фабрикува, имаме вече към десетина копия. На първо време ще дам на боилите, пък после и една по-голяма търговия с тях можем да завъртим. Младия сбърчи недоверчиво нос. Юси каза, че не могат да се копират, отвърна той със самодоволния тон на пубертиращ всезнайко. Млък, сопна му се канът, аз от зелена тиква семе не ща! Какво е това тиква, бе, тате, попита младия. Върви при ония руслолявите да ти обяснят, те по разбират от зеленчук, изръмжа канът. И гледай след седмица да си се върнал, че...

Момчето се затича надолу и се шмугна в шатрата на сестра си, откъдето миг след това се появи с вързоп в ръце, хукна към ливадите, където стояха паркирани конете и след малко изчезна в облак прах. Канът доволно потри ръце. Първородния му след ден-два щеше да стигне столицата и, млад и глупав, какъвто си беше, на минутата щеше да изтропа на всички за аферата с копията. Канът не знаеше точно за колко време мълвата щеше да стигне до тайните служби, ама едно беше ясно като бял ден – някой щеше да се раздвижи и то светкавично. Защото когато ставаше дума за плячкосване или търговия с момичета и трева, империята много-много не се зореше. Едни негови далечни пра роднини половин век се бяха препитавали така по тези земи. Брат му, дето беше се заселил сред планините на югозапад, ги вършеше същите, и какво? Стига да не припарваш до столицата, можеше да минеш метър. Тези неща интересуваха главно хронистите, които пищяха за людските права. Василевсът предпочиташе да си прави оглушки. Но когато работата опираше до пиратски копия и фалшиви кредитни карти вече нямаше шега, кохортите на финансовите щяха да кацнат най-късно след два месеца край мътната река с многото комари. За тази акция щяха да дочуят всички, с други думи, пъблисити-то му беше вързано в кърпа. Канът не се съмняваше, че щяха да клъвнат. Откак неговите деди бяха измислили камуфлажните гробове на Атила, реномето им на фалшификатори беше всеизвестно.

Дотук добре, рече си кана, задвижихме нещата, а ако нещо тръгнеше накриво до един-два дена, имаше кой да прихване младия преди да е стигнал до столицата. С кохортите на финансовите щяха да се справят, боилите така скучаеха, че им беше вече все едно с кого щяха да се бият, само търкал да станеше. Още не беше дошло време да им каже, но пък можеше да се похвали на багатура, каква чудна идея го е осенила. Канът отново махна с ръка на новобранеца.

Багатурът след малко се зададе бавно-бавно, сигурно бе станал от следобедна дрямка. На вид както винаги леко прегърбен, да го духнеш – ще падне, лесно беше да го подцениш, но отвореше ли уста с лекота можеше да те направи на пет номизми.

Как я докара тоя сезон тревата, го попита канът, когато оня седна насреща му. Багатурът, явно очакващ нещо друго, се оживи. Слаба работа, избоботи той, на тоя климат не може даже да изсъхне като хората, не знам за празника какво ще правим. Няма страшно, догодина по това време сме ей там, махна с ръка към отсрещния бряг канът. Багатурът за всеки случай обърна глава и погледна през рамо натам, където пак се бяха събрали група руси левенти и си подаваха един мях от ръка в ръка. Да не си уговорил нещо със столицата, бе, шефе, попита предпазливо той. Как ли не, ухили се канът, ти падаш ли си по граничната служба, щото аз - не. После му разказа за мухата, дето щеше да им пусне до ден два. Ще ги набием здравата, когато дойдат, да им вземем страха. После оттатък реката всички ще ни подкрепят и ще си живеем рахат, няма да смеят да ни пипнат, ама първо трябва да ги понабием. Багатурът се опули от изненада. Легионите ще ни смачкат, бе шефе, изохка той. През тази тръстика оттука даже и на конете не можем да офейкаме. Легионите им сега са на южния фронт, тържествуващо каза канът. Да имат най-много един-два да пратят, а и три да пратят, колко легиона могат да стъпят на този бряг? Ще ги отъркаляме един по един. Вярно, шефе, ама с финансовите афери василевсът се занимава винаги лично, а той по това време си кара уелнеса в Месемврия. Та ако му се наложи да го прекъсне заради нас, ще вземе да дойде с корабите си до тука. И после не ние кохортите, а той нас с неговите стрелци ще натика в мочурището.

Канът се почеса неуверено. Не беше ясно тоя дъртофелник багатурът откъде знаеше план-графика на василевса, това трябваше да се провери, но иначе беше прав. Дойдеха ли на кораби, щяха да им разкажат играта. Подходящото иначе за отбрана място се превръщаше в капан. Така не я беше намислил тази работа, гениалният му план започна да се пропуква по шевовете още преди да беше почнал. Може би щеше да е по добре да прати някого да прихване първородния му още преди да е стигнал столицата и обстоятелствата да станат неуправляеми. Аман от обстоятелства! Ако пътя, дето го бяха били дотук и всичките досегашни премеждия бяха за тоя, дето клати гората... мисли главо, викна си той, мисли, затова си канска! Един комар кацна на лявата му вежда, но той дори не го усети. Погледът му отново обходи мочурището, мътната река и се спря на другия бряг. Свитото му гърло се поотпусна, той дълбоко си пое дъх и забеляза как багатурът внимателно го следи с очи. Ще има да вземаш, дърто, аз не се предавам толкоз лесно, помисли си той, после пое на глас. Абе, тези, русолявите, преди да минат реката, живееха на север, в едни гори с много мочурища, нали? Така е, отвърна багатурът, те ги разбират тези работи по-добре от тебе и мене заедно, ама как ще ги прекараш да участват на наша страна? Щото, като ги гледам, без онова, дето го лочат от тези мехове при тях нищо не върви освен да ни гледат сеира. Хм, пусна превъзходната си усмивка канът, колко ти е останало от миналогодишната трева? Багатурът първо не схвана, но после очите му се изпълниха с неподправено уважение. Виж, за това не се бях сетил, шефе, така може и да ги навиеш. Трябва да има още половин бала, може и малко повече, ей сега ще ида да погледна. Иди, иди, само много-много не дрънкай, да не се разчуе дето не трябва, още преди да му е дошло времето.

Канът се загледа след запътилия се към стана багатур, после се изправи на крака, разкърши се и с бавни и достойни стъпки слезе на брега. Онези оттатък реката явно бяха преполовили мяха и бяха в добро настроение. Единият от тях се изправи, размаха като за покана ръка и го попита, кога най-после ще се накани да прецапа и той. Довечера идвам, викна им приглушено но отчетливо канът. После прокле на ум обстоятелствата, които го докараха да се къпе в този мъток извън сезона. Мамка ви, отсега нататък аз вас, а не вие мен! Имаше там някаква приказка за едни хвърлени зарове, си спомни бегло той, ама забравих как беше. Да де, с какви ли не глупости ти пълнят главата, докато си малък.

Олег Айранов

Опак народ....

Уважаеми сънародници, сигурно всеки от вас знае, че сме уникална държава с древна история? Кое обаче е най-уникалното в родината ни, географското положение ли, природата ли, или бактерията бациликус булгарикус, от която всеки знае, че се прави известното в цял свят българско кисело мляко?

Като се замислим по-дълбоко излиза, че нито едно от трите неща не са най-уникални, защото най-уникално в България са, разбира се, българите!

Да бе, да - ще рече някой зевзек, че какво ни е уникалното толкоз? Уникални сме и още как, ето например само ние и някакво си забутано африканско племе въртим глави, като улави кога искаме да кажем – да, и клатим глави, като преяли мисирки за – не! Целият цивилизован и не цивилизован свят прави точно обратното и това няма как да не ни направи уникални!

Като се замислим излиза, че сме уникални и с паметниците си. Веднага тия от вас дето са ходили в един от най-уникалните градове в света – Габрово ще се сетят, че пустите му габровци са си тапосали паметника в реката! Това обаче не е всичко, по света паметници правят на национални герои или освободители от разните там робства и владичества. Да, нека си спомним какви паметници почнаха да се пръкват и татковината ни? Точно така, ний българите отново смаяхме света и почнахме да издигаме паметници на завоеватели и поробители!

А бе, я стига сте писали за клатенето на глави и паметници, когато най-важното сега е каква заплата получавам и какво мога с нея да си купя - ще рече някой по-кибритлия читател! Не си прав, драги, защото и в това отношение ние българите сме си съвсем уникуми! Тъй де, какво правят по всички страни и континенти, когато идват празници? Който е ходил в странство веднага ще се сети, че почват сериозни намаления на цените и търговските вериги, и дребни търговци печелят от оборота. Да, тъй е по света, а как е у нас? Както вече се досещате - точно обратното! Де що е търговец веднага надува цената сякаш дълбоко в балканската му глава се е загнездила поговорката - ден година храни! Дойдат ли именни дни - рипат цените на букетите и подаръците, наближи ли Великден – агнешкото удря яко джобовете ни, дойде ли Коледа – свинското достига незнайни висоти и т.н., и т.н.

Примери за уникалността ни още бол, но да спрем до тук! И така, скъпи сънародници, излиза, че сме доста уникален народ, даже може би по-точно трябва да се наречен опак народ, живеещ в опака държава!

Арт Хуморан

Съветите на д-р Грухчев...

Доктор Грухчев,

пише, ти, бай Гътьо от село Долно Уйно. Докторче, тия дни в наше село много се спори трябва ли да плащаме гражданската отговорност? Едни от съселяните думат, че като сме селяни не трябва, щото тая застраховка нали са вика гражданска, а ние сме си селяни! Други съселяни пък думат, че трябва и ние да я плащаме, щото и ний като гражданята коли имаме. Какво да правим, докторче, кажи ни, че както е тръгнало ще вземем скоро от кавги да минем към лабут, в кръчмата!

Скъпи ми бай Гътьо,

много се радвам, че отново получавам писмо от село Долно Уйно! Честно казано вашият въпрос и мен малко ме затруднява, защото сте селяни, а застраховката се нарича”Гражданска отговорност” и логично трябва да е за гражданите. Друг е въпросът, че огромна част от гражданите са родом от село. Така излиза, че огромното мнозинство от населението не би трябвало да плаща тази застраховка. От друга страна, когато полицай спре някой шофьор, независимо дали е от село или град, се обръща към него с “Гражданино, ...”! От това следва, че за родното МВР всички сме граждани и трябва да си платите таз осигуровка! Знам ще речете, че нямате пари, но я се огледайте за някое хайванче, което може да продадете на пазаря! Така с получените пари ще си платите тази осигуровка и ще се почувствате гражданин, а защо не и мъничко европеец!

Арт Хуморан

Обяви

• Полуглух, полувишист търси напълно осигурена материално вишистка, по възможност с нова кола и голяма вила.
• Разведен, беден, прекаляващ с алкохола и цигарите господин, в преклонна възраст, дири богата мома, която да е пълна въздържателка.
• Приветлив и добре осигурен депутат, свалящ правителства, иска да свали и млада госпожица, по възможност физикално надарена, синеока и с естествена руса коса.
• Добре подплатен материално и телесно депутат, свалящ парламентарни шефове, дири дружка с тлъста банкова сметка за съвместни живот и политически изяви.
• Предприемчив перач на пари дири спътница в живота за разширяване на бизнеса и съвместен живот, докато решетка ги раздели. По възможност търсената дама е добре да работи в голяма банка на отговорен пост.

Арт Хуморан

Стани милионер!

Уважаеми съграждани, щом все още четете тази рубрика сигурно не сте станали милионери. Не се притеснявайте, това все някога ще стане. Така де, ако не в тоя, то в някой от другите Ви животи! Нали вярвате в прераждането, тогава няма за какво да се безпокоите? Какво още може да направите, за да спестите някое левче? Много говорим за консумираната от Вас електроенергия и това не е случайно. Нали основно перо, що не речем, че почти цялата перушина, от разходите Ви отива за него? Кой друг е основен консуматор на електрическа енергия? Да, лесно ще Ви светнем, щото сега ще говорим за осветлението, във вашето жилище. Вие сигурно навсякъде сте наслагали лампи по 100 вата, щото те са на еднаква цена с тези от 25, 40 и 60 вата? Тъй де, логично е да се стремиш, да получиш повече за същите пари. Да, ама не е добре това, щото после те Ви излизат от солено, по-солено. Защо Ви е да имате толкова силна светлина, примерно в тоалетната? Така де, най-вероятно там няма да бродирате гоблени и кърпите чорапи. За предпочитане е да сложите 25 ватова крушка, а за тези, дето имат запек и попрочитат някоя и друга книжка най-много 40 ватова лампа. Друго място, където може да ограничите потреблението е спалнята. Там може да сложите и пет ватова лампа, така няма добре да различавате другата си половинка и в сумрака ще си мислите, че се любите друг или друга. За тези, които вече не практикуват креватна гимнастика, пак ще е добре, щото няма нощем, да се стряскат, като се събудят, и видят половинката си. Хубаво е и в кухнята осветлението да е слабо, най-много 25 вата. Така ще се изкушавате по-малко от лакомствата там, а ако в хладилника Ви изобщо няма осветление Ви е гарантирано не символично отслабване.

Балкански ченгета

Поседнала баба Данка на селската пейка и си припича нозете. Към нея с неуверена стъпка се приближава дядо Рангел и като присяда до нея и` прошепва тихо на ухо:

-Данке, лоша стана, Данке!
-Ква рана, Ранга, да не са халоса пак по картуната, кат сече тия пусти дървата?
-Не рана, а стана ти викам-по-силно продума и Рангел.
-Че кво ти стана? Ти нали си дърт, как тъй стана?
-Неее, лоша работа стана вече долу...
-Ох, Рангале, не мога да та разбера, уж стана, пък долу!
-Чакай да ти кажа, бе жена, долу в града щяли да погват доносниците.
-Ай, че кво от туй? Ааа, да не викаш, че и нас може да погнат ...
-Мъ, че що да не на погнат? Ти знаеш ли аз къв доносник бях, бая лета и зими? Знаеш ли колко меса и зарзават съм донасял на дъщерята и сина в града?
-Въх, не думай и аз що пилци и буркани съм донасяла на сина. Ако ма спипат за тва, направо ша ми потрошат дъртите кокали! Ама , Рангеле, ние истински доносници ли сме?
-Че що да не сме истински? На виж аз, разбрах от радиото, че тия доносниците работили под прикритие. Ние, булка, как работим вече?
-Как, как само на сянка, тъй де прикрити, под дървета и сайванти.
-Ааа, видя ли, че сме доносници?
-Да, ама аз чух, че на доносниците им викали ченгета, а ние не сме ченгета, Ранга?
-Ба, чула си ти, да ти викат в ухото, пак не чуеш! Не са говорили, че доносниците са ченгета, а че са с ченета. Разбра ли, Данке, ченета, ченета?
-Разбрах та бе, кво ми викаш, кат на глуха? Може и да си прав и ние да сме доносници с чинета, ама кво да правим сега?
-Мъъ, да хващаме гората...
-Аааа, не дърта съм аз за таквиз работи!
-Да са скрием в обора, кво ша кажеш?
-Много ми мирише, не ща!
-Мъъъ, че що ли да са крием, то и да на хванат, докато на осъдят Господ сигурно ша на прибере!
-Ей, от къде го изкара толкоз акъл, Рангеле! Ти кат млад бая гламав беше, пък на` как си захитрял на дърти години! Прав си, че съдебната ни система е бавна и едва ли, докато сме живи ша на осъдят!
-Как да не съм прав, Данке, кат съдебната ни система е направо на системи и зима-дава, кат заклан хайван!

Арт Хуморан

Зайко, Кукурайко....

Сторил ниет зајко, зајко кокорајко

зајко сербезлија, зајко да се жени.

Си натресол гаќи, упрчил мустаќи,

нагрнал џамадан, капа пискјулија,

море, токму младожења!