Оркестър Бриз- Кое туй нещо

Химн на алкохолиците и серсемите с Мерцедес

O, Tempora, o Mores!

O, Tempora, o Mores!

Седя. Щото не съм като онзи индус, дето дал обет, че ще стои прав, увиснал като прани гащи на въже...не за ден-два, колкото да му мине мерака, а за цели 14 /четиринайсе/ години! Аде,де! Бе, като ква кръвоносна система имат тези индийци, кви сърца...сигурно са мощни като помпа „Данфос”!? Ама нищо не се казва в писанията, като къ ги прави другите работи, дето е срамота да описваш!? И...по кое време! Ами тези дето ще следят спазва ли обета и те ли прави ще седят?

Мисля. Като онзи, другия индус, дето пък се заклел 30 /трийесе/ години дума да не обели! Това е-седи си ,начи човека и мълчи...като пукал! Ама, оправдан е-при тези бол индийски наречия, я го разберат, я не-за това решил да си трае!

Сега ще питате...знам, познавам ви! Ми седя и мисля, и колкото по-го правя, по не мога да си обясня и да сложа в ред течението на процесите ,ставащи в онова нещо ,наречено мислителница...А мисли-бол-не за едно или две неща, явления, статистики, стъкмистики, икономика, педагогика, пропедевтика и...каквото ви дойде още на ум!!! Иди, че се оправяй в тази ментална джунгла! Че да не съм депутат я! Те...мислят! А аз-най-много да си докарам някоя хронична мигрена! Или менингит!

Амииии...да вземем,например, раждаемостта. Лелееее, тръпки ме побиват-още малко напън и Албания ще ни надмине по природо население! Резил! Контра мерки-никакви! А онези....мислят! Ама, за това дали имат прираст на гушките...за по лесно бръснене, не за друго!

За да се осветля и си самобясня въпроса, реших да разделя латинската сентенция на две-зер в този си вид се мъкне из разните бумаги хилядолетия....кво ще и стане!? Всичките и букви ще бъдат на лице и удивителна пак ще сложа-да ги подпира да не се разсипят...

O, Tempora....преди, в онова време, дето му викаме Минало.

Таааа, съгласно вица, след като Пена и Вуте се разбрали какво ще правят под дъба, взели, че създали онази градивна социална единица, на която викаме семейство! И...като се почнали едни действия...зер тогава ходели с потури, а в тях имало...шамандури! Трудили са се двамцата, зер бизнес-план имал в главата Вуте!Пък и електрика нама, телевизор няма, газена лампа..колко му е-духнеш я, пресегнеш се и потъваш в снагата на Пена!..Работници трябват-няма да плаща на разни аргати, дето през куп за грош ще вършат работата и...до като поемеш солук се пръкнали дузина и канче работяги...без значение от пол!Наредени на постелята като кебапчета на скара! Ръце да имат и да издържат на филия , намазана с мас ,на попара с вино и за десерт-рачел и петмез-колкото гърло поема! И цялата тази сговорна дружина работила и произвеждала всичко онова, което сега ни изглежда като мираж в пустиня! Нищо, че поета написал...” И лучец яж, водица пии и пак поглеж...Дий, воле, дий!”

Ама поколението се учило на труд и....човещиния, дето му викат!

Ето, така е било! Всичко започвало с една нескопосно написана на коляно бележка „Пено, ела под дъба...” и друга „ Разбрах тънкиот ти намек-шъ бъда точна!” И от много такива бележки, се роди онова изумление в Европа от просперитета на народа ни! Във всяко отношение...И пак сме имали депутати! И те мислили...за това, онова!

...O,Mores! ...в сегашно време...

Сега бележки няма! Пък и кой ще ги пише-нали се налага кирилица да знаеш! Шльоковицата е по-лесна работа...хем пишеш, хем се учиш  цифрите да познаваш, пък и до чужди езици да се докоснеш! В СМС-те му е майката! Динамика! Бързо ,лесно и без кандърми! Важното е работата да става, па за после...ще видим! Все някой ще поеме да отглежда отрочето...Депутати има-те да мислят! Няма да мисля за другите неща, дето ежедневно тровят съзнанието на всички ни-беработица, корупция, заеми, фалити...Все митични чудовища, които присъстват неизменно в сънищата

Сега Европата пак ни гледа с изумление...пита се как този народец не може да се справи, ами допуска да е първи /отзад-напред/в сума ти класации!?

Ха, кажете ми сега-да продължавам ли или да взема да му тегля една дълга....Майната му-ще вземам кротко по черпак по няколко пъти от нея...

Зер, депутати има! 240! Нали това работят...

Ха, кажете,де!

Алек Христов

О.ХЕНРИ

 

НЕОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ

Някога в северния край на Остин живееше почтено семейство на име Смодърз. То се състоеше от Джон Смодърз, жена му, самият той, малката им петгодишна дъщеря и нейните родители, което прави шест души, когато се извършва преброяване на населението на града с цел данните да се публикуват, и само трима в действителност.

Една вечер след вечеря момиченцето го хванаха силни колики и Джон Смодърз хукна към центъра на града да купи някакво лекарство.

И не се върна повече.

Момиченцето се оправи и след време порасна и стана жена.

Майката толкова много тъжеше за изчезналия си съпруг, че се ожени повторно чак след три месеца и се пресели в Сан Антонио.

След време момичето също се ожени, а след като се отърколиха още няколко години, то също имаше вече петгодишно момиченце.

Младата майка живееше в същата къща, в която бяха живели, когато баща й излезе и не се върна повече.

Една вечер по някакво изключително съвпадение момиченцето заболя от остри колики тъкмо на годишнината от изчезването на Джон Смодърз, който щеше да й бъде сега дядо, ако беше жив и имаше постоянна работа.

— Ще сляза до града да купя някакво лекарство — каза на жена си Джон Смит (защото тя се бе оженила не за друг, а именно за него).

— Не, скъпи! — възкликна жена му. — И ти може да изчезнеш завинаги и да забравиш да се върнеш.

И тъй Джон Смит не излезе, а седна с жена си до креватчето на малката Панси (защото така се казваше Панси).

Ала след малко състоянието на малката Панси явно се влоши и Джон Смит отново понечи да излезе за лекарство, обаче жена му не даде да се издума за излизане.

Ненадейно вратата се отвори и в стаята влезе превит и прегърбен старец с дълга бяла коса.

— А, дядо! — възкликна Панси. Тя го беше познала преди другите.

Старецът измъкна от джоба си шише лекарство и даде на Панси една лъжичка от него. Момиченцето се оправи веднага.

— Позакъснях малко — каза Джон Смодърз, — защото трябваше да чакам трамвай

122 години от рождението на Великия Чарли Чаплин

Справедливост ли!?

До Комун.онанистите, Мюслеман аналистите и другите цървул прогресити

Виждам загрижени сте за жертвите на тази излишна война.
Гледам плачете за Шантавия Камилар.
Чувам воплите ви за бъдещето на Либия.

Защо бе, велики хум. онанисти, пространни анал. лизатори и прочие екс. хибиционисти - един не се замисли за избитите от режима на Шашавия Хамилар?

Заща не направихте едно предположение за съдбата на бунтовниците, ако би липсвала намесата на Франция?

Прочетох внимателно коментарите.
Няколко пъти се опитах да се утеша с внушението, че бъркам, но повод за това не намерих. Някой дори обвини бунтовниците - "С какво право, аджеба, тези дриплювци си позволиха да развалят рахатеца и комфорта на полковника птица? - и ги обявиха за неблагодарни нехраникамиларковци.
Опитвах се да си припомная как дойде на власт Пророкът на народовластието, Отецът на пазителите на ислама, Камшикаджията на камиларите и все не можех да се сетя. Помогнете ми де, за да си дам кураж и оправдая народната воля, която го тури начело на новаизмислената религия - пишман бабаитизма!

Кажете ми , де, жалки оплаквачки на един диктатор и търсащи на оправдания за неговото спасение!!!

Не знам нъл`знаете, че в Хамерика бият негрото, дори либимица ви Байряк Банана?

Борис Тодоров

КАКВОТО ПОВИКАЛО, ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО или как българинът избира себе си

От два месеца Българската национална телевизия пита българския народ за това кои са най-значимите и важни политически, икономически, военни, социални, спортни, културни и духовни събития в историята на България през ХХ век. Идеята е добра, превъзходна дори. Добре е поне от век на век да си припомняме кои сме, за какво сме и дали и ние сме дали нещо на света. Добрите идеи обаче често катастрофират, когото започнат да се конкретизират. Така става и с тази идея. Става пред очите ни и което е по-лошо – и с наше участие. Вярно е, че за БНТ е важно мероприятието, участието, шоуто, казано на днешен език. Но вярно е също така, че поставен в ситуация да избира българинът обикновено посяга към най-близкото – към това, което лично е видял, чул, пипнал. Това са го обяснили народопсихолози като Найден Шейтанов и Иван Хаджийски.
Българинът мисли и действа прагматично, според „интереса клати феса” или респективно кой с каква шапка е участвал в изминалия ХХ век – калпак, бомбе или каскет. Българската национална телевизия под „правилното” ръководство така е подбрала въпросите, че сякаш се е подготвила предварително за преброяване на калпаците, бомбетата и каскетите. И естествено получава точен отговор: доминират каскетите, а бомбетата и калпаците спорят за второто място.
Каскетите не познават българската история, случилото се в нашата държава през годините от началото на ХХ век до 9.09.1944 г. Или ако са чували нещо, то не се вписва в тяхната кройка. Калпакът мисли до прага на дома. Бомбето, дори и да мисли е винаги малцинство. И започва гласуването. Каскетът си знае – 9 септември и Димитровград. Това са историко-политическите и „строежни” събития на ХХ век. Гласува и излиза с една крачка напред. Калпакът го следва – чушкопек. Това пък е нашият принос в световната битова революция. Бомбето немее и вероятно си мисли: нима каскетите и калпаците наистина избират ярема и простотията за своя съдба и събитие. Но каквото и да си мисли бомбето за него остава да се включи поне в любовната история на ХХ век. Но и там – ядец. Лидер е отново каскетът. Бомбето гласува за любовната драма на Яворов и Лора, но на каскетът друго са му казали по организационна линия през ХХ век – той си знае за Вапцаров и макар и нищо да не знае за жена му, си поръчва тази „любовна история”. Затова пък от война всички разбират – калпакът, защото гине в нея. Каскетът, защото на гърба й революция ще направи.А бомбето – защото от много политиканстване или се е набутало където не трябва или много хитро е спечелило от нея. Но факт е, че трагедията ги сплотява. И героичното в нея. Затова и единодушно почти избират като военно събитие Дойранската епопея. След нея всеки тръгва по свой път. А този път означава живот. Каскет, калпак или бомбе – за всеки един от тях животът е мил и драг. Затова и събитието, което може да спасява живот ги обединява. Открието на шестия сърдечен тон на сърцето е българско събитие на ХХ век в медицината. Признавам, че не бях и чувал за това, но единодушието на моите сънародници ме убеждава, че наистина е така. Идва мъчния „културен” въпрос. Тук бомбето е в свои води. Само че БНТ го е пуснала да плува по много и различни канали. Бомбето се обърква – на опера ли да отиде, списание „Мисъл” ли да чете, „Златорог” ли да разлисти, в театър ли да влезе, изложба на Майстора ли да разгледа. И докато бомбето се колебае каскетът му дава едно другарско рамо. По-добре световните оперни изпълнители, защото са далеч от България, отколкото опасните „буржоазни” и само за вътрешна употреба литературни издания, при това от преди 9 септември, който пък вече каскетът ясно е посочил като най-важно историческо събитие на ХХ век. Няма значение, че в тези издания практически се е появила цялата българска литературна класика,а това ще рече и нашата национална идентичност. Пука му на каскетът за националната идентичност. При спорта бомбето почти пасува. Впечатлява го трагичната гибел на Христо Проданов. Хвърлял се е до небето след успеха на българските футболисти в САЩ през 1994 г. Но оставя на каскета и калпака да решат спора. И те го решават наистина спорно, но народно, милосърдно.
Сега идва поредният избор: атентатите в България през ХХ век. Усещам как бомбето още от сега е недоволно. Няма го атентата срещу Стефан Стамболов. Вместо него каскетът е пробутал „своя” атентат – срещу Андрей Луканов. Пак той е наместил и „турските атентати” по каскетово време, за да може и калпакът да пусне правилния глас. Бомбето ще гласува за атентата в църквата „Св.Неделя”, защото там загиват негови близки и роднини. Но пък ще трябва да даде и гласове за най-мръсното дело на каскетите – убийството на писателя Георги Марков.Не му е лесно и при „демократичния” избор на бомбето. Калпакът е наясно – и цар Борис му е драг и Александър Стамболийски – също. Но и той е в сложна ситуация, макар заради сина да е поразлюбил бащата. Ясно за кой син става дума.
Българинът избира така, както са го попитали. Избира така, както го е повикала историята да избере. Избира, както някога дядо Вазов е пожелал да изберем: „всякоя възраст, клас, пол, занятие” да вземе участие в „туй предприятие”. Българската национална телевизия е доволна. Зрителят – бомбе, каскет или калпак, също е доволен. Двадесет и първи век е! Шоуто продължава.


Публикувано от
Александър Йорданов
в Публицистика

Избрано от Рибния буквар

*Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите (не прави на другите онова, което не искаш и те да ти сторят.)

*По-добре приятел верен, а не камън (камък) безценен.

*Струвай добро, да намериш добро.

*Почитай старите доде младейш, да почитат и тебе кога остарейш.

*И който днес е големец, утре може да е мъртвец.

*Щото (каквото) се вричаш, да го струваш (правиш).

*Художество (занаяти) да са научаваш, защото тогаз никогаж не огладняваш.

*Ако не са трудиш доде младейш, без риза ще острейш.

*Не вярвай коога те хвалят, защото често хората друго хортуват (говорят) и друго мислят.

*Да не се срамуваш, кога питаш за което не разбираш.

*Не отдавай зло за зло.

*Почитай всeкиго както му прилича.

*Малко хортувай, много слушай, затова имаш една уста и две уши.

*Птичетата се познават по цартението (цвърченето), а человеците по хортуването (говоренето).

*При лукави человеци и добрият става лукав.

*Всяко нещо има времето си . (Всяко нещо с времето си)

*Който трап за другиго изкопава, той себе си вътре закопава. (Кой гроб копае другиму, сам пада в него.)

Петър Берон

Seven Spanish Angels...

Христо Мутафчиев....

За Христо Мутафчиев и злобата по форумите

Шокиращо и страшно е когато млад човек получи инсулт, а още по-шокиращо е случилото се с един от любимите български актьори Христо Мутафчиев. Преди малко повече от месец от страниците на този вестник се възхищавах на изключителната му енергия на концерта му с БТР в Пловдив. Енергията, която излъчваше от сцената не беше само физическа, а и психическа - излизаш от шоуто захилен и зареден. Някой обяви по време на концерта, че в залата са и родителите на Христо и си помислих, че те са едни щастливи хора да имат такъв талантлив син. Злото обаче не спи и миналата седмица бяхме ужасени от случилото се с него. След това имаше друг момент на друг вид ужас от коментарите по форумите където Бойко Борисов беше оплют заради решението си да изпрати правителствения самолет за да спаси живота на Мутафчиев. Състрадание ли? НЕ! Черна злоба. Няма значение, че повечето изречения започваха с от сорта на: “Дано да се оправи Мутафчиев, ама….“ Понякога не може да има ама. Само добро…

И любимецът на зрителите се превърна в бивш любимец, защото премиерът си позволи да изпрати самолет за него. Защото премиерът няма как да изпрати самолети за всеки българин в беда. Защото премиерът няма как да скрие, че изпраща самолет за председателя на съюза на артистите и това беше отбелязано като поредната пиар акция на Бойко Борисов. Има ли вариант в който този самолет да бъде изпратен и това да не се обяви публично? Само си представете какво ще стане след това. Аферата Уотъргейт ше бледнее. Категорично не. Има ли вариант в който това да се случи на някого и да няма «ама»? А да има малко смирение пред другите сили, които ни правят хора, онези, неправителствените?

В момента в който новината за излитането на Фалкона удари медиите, гадостта се затъркаля като лавина. Едва оживелият Христо Мутафчиев престана да е любимец, злобата яхна анонимните българи и единственото важно нещо беше, че живота му е спасен благодарение на «парите на данъкоплатците». «Нашите» пари. Нашите пари. Да, този Фалкон някога беше купен от правителството на Иван Костов и тогава пак се надигна мощен вой, че е купен с «нашите» пари. Не знам с какви пари е купен самолета, нито колко пари струва курса му до Бургас от където беше взет Мутафчиев, знам, че е спасил поне един живот. Да, държавата е сбъркана, всичко е сбъркано, включително и ние, Фалкони спасяват хора, болниците не успяват.

Онзи ден разгледах репертоара на Малък градски театър Зад канала и си дадох сметка, че този актьор на практика крепи репертоара на театъра. Чувала съм възторжени отзиви за «Ритъм и блус», прочетох, че скоро е трябвало да има премиера на «Ритъм и блус 2”, а скоро е била премиерата на «Канкун». И това са само 2 от представленията в които участва Христо Мутафчиев. В Народния театър той е един от хъшовете на Сашо Морфов, снима главна роля във филм и е баща на три деца. Не много отдавна беше избран за трети път за председател на съюза на артистите. За да бъде избран за трети път това означава че нивото му на полезност е високо, въпреки че в третия му мандат на него се падна горчивата участ да прокарва реформи за които вероятно е бил намразен от много от колегите благодарение на които беше избран.

От всичко, което научих за Мутафчиев от интернет, ми стана ясно, че този човек много е давал от себе си. Може би прекалено много за да се стигне до такъв тежък удар върху организма му. И ми стана адски болно, че в България няма никой, който да остане неопетнен от омраза. Дори и този пич за който навсякъде в интернет можеш да прочетеш, че е любимецът на публиката, беше свален в калта в най-тежкия момент на живота му.

Ами да, разбира се, че Бойко Борисов трябва да изпраща народния самолет за такива хора. Вчера нали беше ден на народните будители? Всъщност днес и всеки ден е ден на народните будители, защото будителите не празнуват. За тях няма отпуска. Те не се щадят, не висят по форумите за да мразят и плюят АНОНИМНО. Те тичат като гламави от една задача до друга, организират, участват, говорят, играят, пеят, пишат книги, рисуват, танцуват, мислят, грижат се за близките си, носят отговорност. Грижат се за гласувалите им отговорност, пълнят салоните, държат ни пред телевизора, мислим върху думите им, залагат името си непрекъснато, взимат решения вместо нас, и носят в пъти по-голяма отговорност отколкото ние, полу-събудените граждани. Ежедневно сме свидетели на делата им - независимо дали са ни по вкуса или не.

Сигурна съм, че ако беше възможно, правителството щеше да изпраща самолети за всеки от нас, но не е. И е правилно, че спаси живота на Христо Мутафчиев - това е вярната формулировка на случилото се! - така както е правилно да оставим семейството му на мира за да може да се справи с драматичната ситуация в която попадна. Ще се радваме на вести, но няма да отнемаме от вниманието нито на лекари, нито на съпругата му, нито на родителите му, защото те имат нелеката задача да му помогнат да се възстанови. От този човек имат нужда хора и институции, дори не би било преувеличено да се каже, че от него има нужда България, а той пък има нужда от подкрепата и обичта на народа си. Христо е млад, силен, талантлив, умен, с невероятен дух и бъдеще. Стига самопрезрение. Трагедиите може да са строго индивидуални и лични, но начина по който се отнасяме към тях, ги превръща в обществени. Нека да не се самоунижаваме със злоба, а да изпратим позитивната си енергия на тези, които имат нужда от нея.
Милена Фучеджиева

George Baker Rosita

Пъстрия свят на Уили Нелсън....

Уили Нелсън -75 годишен кънтри- певец, с дълга коса, вплетена в бели плитки обикаля Америка 200 дни в годината, пуши почти непрестанно марихуана и въпреки всички ангажименти си остава време да се занимава с многомилионната си финансова империя и с разработване на биогориво. Екстравагантният му външен вид, авантюристичният му дух и творчески заряд го правят изключително популярен и желан сред нежния пол. Освен обаятелен музикант и женски фаворит, Уили Нелсън се изявява и във филмови продукции. Макар да е участвал само във второстепенни роли, това не му е ограничило печалбата в кино
Интересен, идеен, артистичен, Уили е известен и с порока си- страстта към марихуаната. Но макар след множество рутинни проверки и предупреждения от органите на реда, известният рокаджия не излиза навън без „вълшебната билка”. За тревата самият той споделя: „Стресът е най-големият убиец на планетата и аз все още мисля, че най-доброто лекарство е и винаги ще бъде канабисът!”. От BBC информират, че по време на рутинна проверка на тур буса на музиканта, полицаите са намерили вътре 0,7 кг. трева и 91 гр. гъби. Нелсън можеше да бъде осъден на 6 месеца затвор и глоба, но обвиненията не са доказани, защото дрогата не била пакетирана и всички в автобуса казали, че е тяхна, полицаите ги обвинили в лошо поведение, порицали ги и ги пуснали да си ходят. Макар открито да заявява ,че няма да се откаже от порока си, макар да има своите човешки пороци, той си остава иконата на кънтри- музиката, като начало и учебник за поколенията.

Същият е и замисълът и на излязлата книга Даото на Уили . Тя предизвиква множество коментарни и оценки на литературни критици, музиканти и VIP- знаменитости. В нея е описана „реколтата” на музиканта- 250 албума, текстовете на 2 500 песни и 50 милиона продадени записи, има информация за живота и творчеството му, за заниманията му и за светогледа му.

Ще завърша с цитат от самата книга : „Уили Нелсън е поет и певец, ин и ян, ези и тура, индианец, чероки и каубой от Тексас, скитник с каравана и притежател на омайни кътчета, любимец на жените и щастливо женен, отдаден на песните си, но и разпален привърженик на значими каузи, роден с много стара душа и със сърце,които сякаш непрекъснато се подмладяват ”. Ако съм ви заинтригувала, прелистете страниците на книгата, където ще се окажете в света на парадоксалностите.

Spanish Eyes - Willie Nelson & Julio Iglesias .mp4

Обяви 2

Културна, млада, неомъжена блондинка, бивша депутатка търси собственик на туристическо селище за съвместни бизнес и леглови мероприятия.

Бивш министър на културата дири височайша особа, за която да пише оратории и симфонии.

Географ търси не зает министерски пост. Може дори и на отбраната, щото знае къде са казармите в България.

Надарен гласово и телесно попфолк певец дири партия, на която да пристане. Желателно е тя да е заможна, с добро име и много поклонници.

Кръшна попфолк певица, с много големи очи, дири избираемо място в парламентарна листа.

Всички сме ангели...

Уважаеми читатели, и тази година както си е реда след Голяма задушница ще настъпи Ангелов ден. Някой ще рече, какво от туй, малко са Ангеловците и малко народ ще празнува покрай тях? Дали е така, обаче, драги? Дали много Ангеловци и ангели няма в нашите редици? Тъй де, като се замислим колко малки дечица се представят за същински ангелчета, след поредната сторена от тях беля или получена лоша бележка? Като пораснат тези малки ангелчета стават, разбира се, големи такива! Тези от мъжки пол след поредният запой, често с ангелски замаян поглед, се представят пред половинките си за същински ангели неземни. То като се замислим, май туй не им е особено трудно, защото като са добре почерпени се чувстват като в рая? Порасналите ангелчетата от женски пол пък също често се представят пред мъжете си като ангели неземни, особено след като са им изпразнили портфейлите за дрънкулки и дрешки. Какво да кажем за лекарите? Ами те често са между земния ад и небесния рай, така че просто професията им го изисква да се държат като ангели! За адвокатите много мислят, че са същински дяволи, но дълбоко се лъжат! Тъй де, може и да разпъват локуми, но кой не е чул за благородната лъжа? Тази лъжа е много приятна, особено ако е подкрепена и от тлъст хонорар. Тъй че, драги читатели, и адвокатите са като нас – редови ангели! Даже като се замислим и разните там борци, мутри или както ще ги наречете май са си от ангели, по-ангели! Тъй де, нали всяка вечер по телевизията ни показват някой от тях и той обяснява на милиони зрители, че е чист като ангелче? И какво излиза, драги читатели, че май всички сме ангели и трябва да празнуваме от сърце този ден?

Арт Хуморан

Будители народни

Кои са народните будители? Хора, посветили душата и живота си на българското? Хора, които ни показват всеки ден светлината на слънцето? Те не са просто хора, те са Светци! Светците, които са създали Българското възраждане.

Народните будители не само са светлината в тъмния тунел. Те са всяка една искрица надежда за българския народ. Именно те са ни направили такива каквито сме и каквито ще бъдем. Те са ни дали това, което имаме. Нашата задача е да го пазим като зеницата на окото си. Да го браним с всички сили и да го предаваме напред в поколенията.

Българският народ е едно цяло. Всички ние сме братя и сестри. Равни сме помежду си. Нека си зададем въпроса: „Какво ли щеше да стане ако нямахме будители?”. Нямаше да имаме азбука, нищо нямаше да ни свързва. Народ без букви, не е народ. Тогава щяхме да сме просто хора, живеещи на една и съща територия.

Народните будители – големите българи, показали на малките хора пътя. В днешно време никой не се замисля колко благодарни трябва да бъдем на предците си за това, което са ни завещали. Всеки ден се докосваме до съкровището оставено ни от тях, но дори не се замисляме. Аз пиша тези думи и се възхищавам, защото благодарение на българската азбука успявам да изразя мислите и чувствата си. Дълбок поклон пред паметта на Светите братя Кирил и Методий, основоположниците на българското!

Съществували са в миналото, съществуват и днес. Защото всеки един от нас може да бъде будител. Макар и никога да не достигнем висотата на предците си, ние трябва да се опитваме да бъдем като тях. Трябва да следваме техния пример. Трябва да пазим българското. Всеки един от нас може да бъде будител, стига да го пожелае. Само трябва да отворим сърцата си за изкуството да бъдеш истински българин.

Будителите са навсякъде около нас. Родители, учители. Те ни предават жизнения си опит, учат ни как да се справяме със суровия живот, как да взимаме надмощие над проблемите. За мен най-големите съвременни будители са малките деца. Животът все още не е поставил над тях тежкото си бреме. Невинността и мечтите царуват в техните сърца, именно за това има какво да научим от тях. Трябва да се вслушваме повече в думите им, защото те идват дълбоко от душата.

Все още чувам гласовете на будителите. Щом остана сама, те нахлуват в главата ми. Разказват за миналото, за труда, за робството, за свободата, за щастието. Гласовете на Паисий, Берон, Каравелов, Ботев и Вазов не са мъртви. Те живеят във всеки един от нас. И това ще е така, докато има български народ. Надпис върху колона на хан Омуртаг гласи : „Човек и добре да живее умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!” Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека поним! Нека помним българските будители! Поклон пред делата им!

Alneg

Честит празник на народните будители, Българи!

Честит Хелоуин!

Halloween, или Денят на Вси светии, се чества през нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. Празникът се отбелязва по целия свят, но е изключително популярен в Америка, Великобритания и Ирландия. Тържествата датират още от дълбока древност, като се смята, че празникът е измислен от келтите. Те вярвали, че в тази нощ идват духовете на мъртвите и се вселяват в телата на живите. Келтите слагали страшни маски и облекла, вдигали голям шум, за да изгонят нежеланите гости.Празникът Halloween има дълга и интересна история. Първите, които го празнуват, били келтите. Те отбелязвали Нова година на 31 октомври, тъй като тогава лятото свършвало официално и започвала зимата, която те свързвали със смъртта. Този празник наричали Самхейн. Келтите вярвали, че на този ден духовете на умрелите през отиващата си година отново се завръщат на Земята, за да се вселят в телата на живите. За да не позволят на призраците да се вселят в телата им, вечерта на 31 октомври хората загасяли огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличали се като вампири, боядисвали лицата си със сажди и с викове обикаляли по домовете на съседите си, за да изплашат излезлите от гробовете призраци. Освен това пред входната врата на къщите си оставяли храна, с която духовете да се нахранят и да не влизат в дома.След като римляните превземат териториите, населявани от келтите, местните традиции и обичаи се смесват с тези на завоевателите. Заедно с честването на келтската Нова година се отбелязвал и римският празник Фералия, на който се отдавала почит на мъртвите. След като християнството се превръща в главна религия по земите, където по-рано друидите правели своите обреди, през VII век папа Бонифаций IV утвърждава 1 ноември като ден на Вси светии, или ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така католическата църква се опитала да премахне съществуващите до този момент езически празници. Хората обаче продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и празника Фералия.Десетилетия по-късно 2 ноември е обявен за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за трите празника се преплели и слели в един, който нарекли Halloween.Обичаят бил пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в родината си. Американците, също като ирландците и англичаните, започнали да се преобличат в страшни костюми, да обикалят съседите. Постепенно се появява и обичаят, известен като trick-or-treat (почерпи, за да не ти напакостя) и тогава започват да се раздават различни лакомства.В края на ХIХ век Halloween се превръща във всенароден празник в Америка, свързан с веселия и маскаради. Започват да се организират вечерни партита с игри и почерпки, а децата се маскират в страшни костюми.Според митовете, най-важното е да бъдеш част от празника. Символът на този празник е тиквата.Хората украсяват къщите си с най-различни видове тикви и чудовища. Днес празникът е просто ден, в който можеш да се преоблечеш като любим телевизионен или фиктивен герой, да „смениш” професията си за ден и да почукаш на вратата на съседа, без да те гледа странно, можеш да се веселиш и да се шегуваш с познати, с една дума - истински да се забавляваш !!!

Facebook

Будители има, но масата спи!

Звънът на камбаната кънти в пустотата

Заспали сме дълбоко. Отвсякъде. За българщината. Толкова дълбоко, че чак не сънуваме. Скрили сме се в черупките си като костенурки и нямаме никакво желание да подадем главите си навън, дори само да се огледаме. Дори да чуваме, че чукат по нашата здрава рогова повърхност, не смеем да проявим активност. Да видим - кой ни притеснява? Защо ни буди? Какво иска да ни каже? Може пък да има смисъл.

..

Вече двайсет и кусур години се лутаме в кошмара на българската социално-културна действителност. И за да я преодолеем по-безболезнено, се капсуловаме по-здраво - за всичко около нас. И дори във времето винаги да се е намирал някой единак, който да надигне глас, да се опита да разлюлее по-силно камбаната, за да може звънът й да бодне в душите заспалите - масата спи. Непробудно. Как тогава да съхраним българското слово и да го опазим от инвазията на чуждиците? Как да се изправим и да спрем всичко неродно, което застрашава да посегне на корените ни? Явно звънът на единиците, които се опитват да ни събудят (а такива винаги е имало) не е достатъчно силен, за да се възприеме като идея, като обща цел, а остава да кънти в пустотата и единственият му ответ е ехото...

Днес съвременни имена на будители не можем да назовем. И е напълно естествено. Дано обаче го направят поколенията след нас, когато "днес" за тях ще бъде "минало". Както в освободената от османско владичество България и интелигенцията, и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Дано и те го направят. Да изпитат необходимостта да отдадат заслужената признателност към народните будители като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. Както са го правили през Възраждането. Дано! Защото всяко време си има своите будители

.

Но през Античността, Средновековието и Възраждането масата е "попивала". Дори и в различна степен хората са се обединявали около идеи, проповядвани от някой, тогава неразпознат като будител. А днес? Може би характерната ни черта е разединението - колкото по-сами, толкова по-добре! И нека ни будят, но ние не ги чуваме, защото спим дълбоко. А дори и нещо да доловим - не им вярваме. Защото вече вроговените ни възприятия ни пречат да разпознаем лъжебудителите от истинските. И не можем да бъдем единни. Не можем да бъдем маса, обединила се около една истинска, важна, неоспорима идея. За да стане ясно, че тя е значима и има смисъл да очертае отделна глава в историята ни след време. А тези, истинските, около които сме се обединили днес, поколенията без колебание да нарекат будители. И да поставят имената им редом до тези на Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други...

За пръв път Денят на народните будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава на датата 19 октомври се е отбелязвал денят на св. Йоан Рилски. (След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 г., Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не прави поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския, според който денят 1 ноември по държавния календар е бил 19 октомври - Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец).

През 1922 г. министърът на народното просвещение на България Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията му. 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Ако се върнем назад и проследим историческите факти, ще видим, че всъщност будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока древност. Като думите на Орфей, който е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете.

Дали не е будител и тракиецът Спартак, който успява да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя и с тази непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона?

А унищожаването на 52 болярски рода (от които 50 на древните българи и само 2 - славянски) от княз Борис през Средновековието? За да покръсти целия народ и по-късно България да даде култура на голяма част от славянския свят. А делото на неговия син цар Симеон? Наречен с право Велики заради уникалното си управление, останало в историята като "Златен век" на българската култура. Когато процъфтяват книжнината, изкуствата, архитектурата. Тук не може да бъде проспуснато делото на братята Кирил и Методий и техните ученици Сава, Наум, Климент, Горазд и Ангеларий, без които "Златният век" не би се случил.

А Българското възраждане? То не е опит за налагане на чужди идеи, за възстановяване на нещо, което е вън от нас (както Западно-европейското е опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация). Българските опити са към отстояване на собственото минало - Йоан Рилски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Козма и много други. А всички, обединили се около тази идея, са наречени будители. Чиято цел е била не само да събудят масата от сън, а да накарат хората да променят себе си и битието, в което живеят...

Росица Николова