От два месеца Българската национална телевизия пита българския народ за това кои са най-значимите и важни политически, икономически, военни, социални, спортни, културни и духовни събития в историята на България през ХХ век. Идеята е добра, превъзходна дори. Добре е поне от век на век да си припомняме кои сме, за какво сме и дали и ние сме дали нещо на света. Добрите идеи обаче често катастрофират, когото започнат да се конкретизират. Така става и с тази идея. Става пред очите ни и което е по-лошо – и с наше участие. Вярно е, че за БНТ е важно мероприятието, участието, шоуто, казано на днешен език. Но вярно е също така, че поставен в ситуация да избира българинът обикновено посяга към най-близкото – към това, което лично е видял, чул, пипнал. Това са го обяснили народопсихолози като Найден Шейтанов и Иван Хаджийски.
Българинът мисли и действа прагматично, според „интереса клати феса” или респективно кой с каква шапка е участвал в изминалия ХХ век – калпак, бомбе или каскет. Българската национална телевизия под „правилното” ръководство така е подбрала въпросите, че сякаш се е подготвила предварително за преброяване на калпаците, бомбетата и каскетите. И естествено получава точен отговор: доминират каскетите, а бомбетата и калпаците спорят за второто място.
Каскетите не познават българската история, случилото се в нашата държава през годините от началото на ХХ век до 9.09.1944 г. Или ако са чували нещо, то не се вписва в тяхната кройка. Калпакът мисли до прага на дома. Бомбето, дори и да мисли е винаги малцинство. И започва гласуването. Каскетът си знае – 9 септември и Димитровград. Това са историко-политическите и „строежни” събития на ХХ век. Гласува и излиза с една крачка напред. Калпакът го следва – чушкопек. Това пък е нашият принос в световната битова революция. Бомбето немее и вероятно си мисли: нима каскетите и калпаците наистина избират ярема и простотията за своя съдба и събитие. Но каквото и да си мисли бомбето за него остава да се включи поне в любовната история на ХХ век. Но и там – ядец. Лидер е отново каскетът. Бомбето гласува за любовната драма на Яворов и Лора, но на каскетът друго са му казали по организационна линия през ХХ век – той си знае за Вапцаров и макар и нищо да не знае за жена му, си поръчва тази „любовна история”. Затова пък от война всички разбират – калпакът, защото гине в нея. Каскетът, защото на гърба й революция ще направи.А бомбето – защото от много политиканстване или се е набутало където не трябва или много хитро е спечелило от нея. Но факт е, че трагедията ги сплотява. И героичното в нея. Затова и единодушно почти избират като военно събитие Дойранската епопея. След нея всеки тръгва по свой път. А този път означава живот. Каскет, калпак или бомбе – за всеки един от тях животът е мил и драг. Затова и събитието, което може да спасява живот ги обединява. Открието на шестия сърдечен тон на сърцето е българско събитие на ХХ век в медицината. Признавам, че не бях и чувал за това, но единодушието на моите сънародници ме убеждава, че наистина е така. Идва мъчния „културен” въпрос. Тук бомбето е в свои води. Само че БНТ го е пуснала да плува по много и различни канали. Бомбето се обърква – на опера ли да отиде, списание „Мисъл” ли да чете, „Златорог” ли да разлисти, в театър ли да влезе, изложба на Майстора ли да разгледа. И докато бомбето се колебае каскетът му дава едно другарско рамо. По-добре световните оперни изпълнители, защото са далеч от България, отколкото опасните „буржоазни” и само за вътрешна употреба литературни издания, при това от преди 9 септември, който пък вече каскетът ясно е посочил като най-важно историческо събитие на ХХ век. Няма значение, че в тези издания практически се е появила цялата българска литературна класика,а това ще рече и нашата национална идентичност. Пука му на каскетът за националната идентичност. При спорта бомбето почти пасува. Впечатлява го трагичната гибел на Христо Проданов. Хвърлял се е до небето след успеха на българските футболисти в САЩ през 1994 г. Но оставя на каскета и калпака да решат спора. И те го решават наистина спорно, но народно, милосърдно.
Сега идва поредният избор: атентатите в България през ХХ век. Усещам как бомбето още от сега е недоволно. Няма го атентата срещу Стефан Стамболов. Вместо него каскетът е пробутал „своя” атентат – срещу Андрей Луканов. Пак той е наместил и „турските атентати” по каскетово време, за да може и калпакът да пусне правилния глас. Бомбето ще гласува за атентата в църквата „Св.Неделя”, защото там загиват негови близки и роднини. Но пък ще трябва да даде и гласове за най-мръсното дело на каскетите – убийството на писателя Георги Марков.Не му е лесно и при „демократичния” избор на бомбето. Калпакът е наясно – и цар Борис му е драг и Александър Стамболийски – също. Но и той е в сложна ситуация, макар заради сина да е поразлюбил бащата. Ясно за кой син става дума.
Българинът избира така, както са го попитали. Избира така, както го е повикала историята да избере. Избира, както някога дядо Вазов е пожелал да изберем: „всякоя възраст, клас, пол, занятие” да вземе участие в „туй предприятие”. Българската национална телевизия е доволна. Зрителят – бомбе, каскет или калпак, също е доволен. Двадесет и първи век е! Шоуто продължава.
Публикувано от
Александър Йорданов
в Публицистика
